— Двейя! — възкликна Бейд.
— И двамата са глупави по различен начин — поясни тя. — Глупостта обаче си остава глупост, независимо как ще се опитваме да я разкрасяваме. Дейвос и Дейва непрестанно се месят в делата на хората. Аз съм просто по-безгрижна от тях. Установих, че щом моите хора ме обичат, събитията неизбежно ще се развият по начин, който ми допада. — После погледна Алтал. — Ти нали бе решил в най-скоро време да се отбиеш в Хуле, любов моя?
— Струва ми се, че трябва да обсъдим този въпрос, Еми — каза той сериозно. — Не смяташ ли, че вече доста се месихме в реалността?
— Не мога да те разбера.
— Последния път Генд пристигна в странноприемницата на Набжор в началото на есента. Какво ще се получи, ако сега пристигне в началото на лятото? Ако ме наеме да открадна Книгата, няма ли да пристигна три месеца по-рано? Ако това се случи, колко още други неща могат да се променят?
Тя се намръщи.
— Може и да си прав. Има някои неща, които ще е по-добре да не се променят.
— Това не би трябвало да е трудно, Еми — каза Гер. — Просто трябва да нагласим нещата така, че Генд и Хном да не се отърват лесно от Галбак. Може да ги следим от прозореца. Винаги, когато Галбак изгуби следата му, Елиар може да го насочи повторно към нея. Така Генд ще изкара едно доста напрегнато лято и ще пристигне при Набжор точно тогава, когато трябва.
— Заслужава си да направим такъв опит, Еми — съгласи се Алтал. — Тогава няма да е необходимо да бързаме да отидем при Набжор. Поне ще имам достатъчно време да се изкъпя и да облека чисти дрехи.
— Ох, ще припадна!
— Престани да се шегуваш, Еми. За няколко века човек може да привикне и към къпането.
— Нали си решил да се отървеш от това смехотворно наметало?
— В никакъв случай. Трудих се цяла зима, за да го запазя.
— Аз пък си мислих, че си използувал зимата, за да измамиш Генд и да откраднеш Книгата му.
— И това е вярно, но основната ми цел бе да си запазя наметалото.
— Ще трябва да поработя още над възпитанието ти — въздъхна Двейя.
Глава 46
— Приятно е да се върнеш у дома — каза Гер, когато в началото на есента двамата с Алтал отново се озоваха в гъстите гори на Хуле. — Липсваха ми дърветата. Дали обаче са същите дървета?
— Някои може и да са същите — отвърна Алтал. — Поне по-малките.
— Дърветата наистина ли живеят толкова дълго?
— Някои от тях.
— И стават все по-големи и все по-големи, така ли?
— Е, все имат някакъв предел на растежа си.
— И къде точно отиваме?
— Вероятно ще познаеш мястото, Гер. Това е мястото, където ти се присъедини към нас. Мястото, където те хванахме с Елиар, когато се опита да откраднеш конете ни. От време на време попадаме и на такива „паметни“ места.
— Това ми се струва малко зловещо — каза Гер.
— Изясни този въпрос с Еми, щом мислиш така — каза Алтал и огледа огромните дървета. — Променихме много неща, но дърветата са си все още същите. Предполагам, че и странноприемницата на Набжор не се е променила много. Този път обаче се чувствувам по-добре. Предния път бях в лошо настроение, тъй като бях изкарал една невероятно неприятна година. Късметът ми ме бе изоставил.
След тези думи Алтал отметна глава и се вслуша в един звук, който се разнасяше още от момента, когато излязоха от вратата.
— И звукът е различен — добави. — Предния път чувах само вой и стенания. Сега чувам песента на Ножа.
— Това означава, че ще победим, така ли?
— Рано е да се каже, но съм склонен да мисля, че успехът ще е на наша страна. Лагерът на Набжор е съвсем близо. Скоро ще ви запозная. А после ще дойде Генд, така че ще е добре Набжор да не знае кой си. Когато мамиш някого, трябва да умееш да се представяш за друг човек.
— Да се правя, че съм друг?
— Точно така. Един добър крадец носи поне десетина различни самоличности в дисагите си. Трябва да овладееш всичките възможни роли и да изиграеш тази, която ще ти е най-полезна — каза Алтал и замислено се почеса по бузата. — Може би сега ще е добре да се държа като щастливия Алтал. Последния път говорех само за лошия си късмет, но сега късметът ми заработи.
— Това означава, че държиш обстановката под контрол, така ли?
— Това е нашата цел, Гер. Последния път положението го контролираше Генд. Този път ще го контролирам аз. Сега разсъждавам над историята, която ще разкажа на Набжор. В нея няма да има много истина, но това не е съществено.
— Струва ми се, че грешиш, Алтал — каза Гер. — Този път променяме събитията, така че каквото и да кажеш, все ще е вярно. Нали не си решил да се преструваш?