— Така ли? — каза Алтал и обърна листа. — Пак нищо не разбирам.
Истината бе, че едва се сдържа да не захвърли ужасния пергамент в огъня. Книгата на Дейва не бе четиво за слабосърдечни хора, а някои от буквите й направо обгаряха погледа.
— Все още не разбирам нищо — излъга и върна пергамента на Генд. — Това обаче е без значение. Единственото, което ми трябва да знам, е, че ще търся черна кутия, пълна с кожени листове.
— Кутията, която ни трябва, е бяла — поправи го Генд и почтително върна пергамента на мястото му. — Е? Интересува ли те моето предложение?
— Бих искал да науча малко повече подробности. Къде точно се намира тази Книга и как точно се охранява?
— Намира се в Кагвер, в Дома на края на света.
— Знам къде е Кагвер, но не ми бе известно, че светът свършва там. Къде точно в Кагвер се намира този дом?
— В северната част. В тази част на Кагвер, където през зимата слънцето не изгрява, а през лятото няма нощ.
— Доста странно място за живеене.
— Така е. Собственикът на Книгата обаче вече не живее там, така че никой няма да ти попречи да влезеш в Дома и да откраднеш Книгата.
— Това е хубаво. Можеш ли да ми съобщиш някои ориентири? Ще се движа по-бързо, ако знам откъде да мина.
— Просто върви по края на света. Когато видиш един Дом, ще знаеш, че си пристигнал. Друг Дом там няма.
Алтал отпи глътка медовина и каза:
— Задачата ми изглежда проста. Добре, а след като открадна Книгата, как ще те намеря, за да си прибера парите?
— Аз ще те намеря, Алтал — отвърна Генд и пламъците в очите му започнаха да горят още по-ярко. — Повярвай ми, ще те намеря.
— Добре. Ще обмисля предложението ти.
— Съгласен си значи?
— Казах, че ще обмисля предложението ти. А сега защо да не пийнем още малко от медовината на Набжор? Напоследък се сдобих с парици, така че можем да си позволим малко веселие.
Продължиха да разговарят и да пият медовина. След известно време Набжор започна да се прозява.
— Защо не си легнеш, Набжор? — попита Алтал.
— Трябва да ви обслужвам, Алтал.
— По-добре просто сложете един белег върху делвата, господин Набжор — предложи Гер. — Отбележете черта на равнището на медовината сега, и я отбележете още веднъж утре сутрин. Така ще знаете колко медовина сме изпили. Аз ще имам грижата да им поднасям чашите.
Набжор погледна въпросително Алтал. Алтал му кимна и му намигна.
— Наистина съм уморен — призна Набжор. — Господа, нали няма да имате нищо против да ви оставя да се оправяте сами?
— Ни най-малко — отвърна Хном. — Тук сме все стари приятели, така че няма опасност да започнем да се караме и да изпочупим мебелите.
Набжор се засмя.
— Трудно бих окачествил няколко грубо одялани пъна като мебели. Лека нощ, господа.
Гер пое грижата да поднася медовина на мъжете, насядали около огъня. Алтал скоро забеляза, че неговата собствена медовина е доста разводнена. Предположи, че и в медовината на Генд и Хном също е добавено нещо, но различно от вода.
Облагородяването на медовината за Генд и Хном скоро започна да дава резултати. Те и без това бяха много уморени, а медовината, която им поднесе Гер, съвсем ги довърши. Огънят в очите на Генд помътня, а Хном започна да се олюлява. След още малко подобрена медовина и двамата се свлякоха на земята и захъркаха.
— Къде откри тази специална медовина? — обърна се Алтал към Гер.
— Дамата, която ми закърпи чорапите, ми разказа за нея. Набжор от време на време я поднасял на някои от своите клиенти. На тези, които имат много пари, но не обичат да ги харчат.
— Какво точно си намислил, Алтал? — попита Набжор с груб шепот от мрака. — Тези двамата не ти ли бяха приятели?
— Не бих казал, че са ми приятели, Набжор. Съдружници, да, но не и приятели. Генд се опитва да ме подлъже да открадна нещо, което е много по-ценно, отколкото той е готов да признае, и при това от едно място, което е толкова опасно, че самият той не се осмелява да отиде там. Това едва ли би могло да се окачестви като приятелска постъпка, нали?
— Прав си — съгласи се Набжор. — Ако обаче си решил да ги убиваш, не го прави тук.
— Въобще не мисля да ги убивам, Набжор — отвърна Алтал с лукава усмивка. — Просто ще докажа на Генд, че съм много по-хитър от него. Гер, донеси ми фалшификата на Книгата.
— Веднага — отвърна ухиленият Гер.
— Останах с чувството, че въобще не знаеш какво значи книга — каза Набжор. — Беше доста убедителен.
— Той просто се правеше на глупак, господин Набжор — обясни Гер. — Винаги е по-лесно да измамиш човек, който се смята за по-умен от теб. — После отиде при конете и донесе книгата, която им бе дала Двейя. — Сега ли да я подменя, Алтал?