— Това е твоя грижа, Гер — отвърна Алтал. — Само се постарай след като приключиш, дисагите на Генд да не изглеждат различно.
— Да не си решил да ми обясняваш и как се говори? — попита Гер.
— Това момче е и умно, и устато — каза Набжор.
— Прав си — съгласи се Алтал. — Но е способно, и затова го търпя.
После извади една златна монета и я показа на Набжор.
— Направи ми една услуга, приятелю. Генд и Хном изпиха доста от твоята специална медовина преди да заспят, така че едва ли ще се чувствуват много добре, когато се събудят. Ще им потрябва малко лекарство, за да се почувствуват добре. Дай им толкова специална медовина, колкото могат да поемат, а ако и вдругиден са все още неразположени, предложи им от същото лекарство.
— Ти откъде научи за моята специална медовина?
— Самият аз понякога съм я ползувал, Набжор, така че ефектът от нея ми е ясен.
— Да не би да си решил да им откраднеш и златото?
— Не. Не бих искал да се превъзбудят и да се вгледат прекалено внимателно в Книгата на Генд. Оставих им едно доста добро копие, но то не е досущ като оригинала. Постарай се и двамата да си останат пияни и щастливи, а ако те питат за мен, кажи им, че съм заминал за Кагвер, за да им донеса Книгата, която ми поръчаха да открадна.
— След като цялата тази история приключи, ми се обади, за да ми разкажеш как си се справил — каза Набжор и се усмихна широко.
— Непременно — обеща Алтал, макар чудесно да знаеше, че вижда Набжор за последен път. — Отнасяй се към Генд и Хном като дружелюбен кръчмар. Ако решат да тръгнат по стъпките ми, опитай се да ги разубедиш. Не обичам да ме следят, когато работя. По-добре ще е за тях да си стоят при теб читави и пияни, отколкото да ми се налага да ги убия някъде в планината.
— Можеш да разчиташ на мен, Алтал — отвърна весело Набжор и чевръсто измъкна монетата от пръстите на приятеля си.
Глава 47
Когато двамата с Гер напуснаха странноприемницата на Набжор и тръгнаха на изток, Алтал бе малко объркан. Променянето на миналото се бе оказало успешно. Дори може би твърде успешно. Не бяха променили кой знае какво, но определено бяха задвижили някои неща, които Алтал не можеше напълно да осмисли.
— Много си се умълчал — каза Гер, докато яздеха през гората.
— Просто съм малко напрегнат — отвърна Алтал. — Може би са се отворили някои врати, които не искахме да се отворят.
— Еми ще има грижата за тях.
— Не съм съвсем сигурен. Имам чувството, че това ще е моя грижа.
— Колко време ще продължи тази разходка? — попита Гер. — Знаеш, че е достатъчно да извикаме Елиар, за да си бъдем след миг у дома.
— Мисля, че не трябва да го викаме, Гер. Имам чувството, че се случиха някои неща, които не бива да пренебрегваме.
— Какви например?
— Не знам. Точно затова съм напрегнат.
— Сподели ли това с Еми?
— Все още не съм, но и това ще стане. След ден-два.
— Пак ще ти се карат, Алтал.
— Няма да ми е за пръв път — отвърна Алтал. — Струва ми се, че вече променихме достатъчно голяма част от миналото, Гер. Измамихме Генд, запазих наметалото си и отгоре на всичко откраднахме Книгата на Дейва. Според мен не бива да променяме нищо повече. Последния път се случи нещо, което трябва да се случи и сега. Ако не се случи, цялата тази работа може да се стовари върху нас.
— Сигурен ли си, че в кръчмата на Набжор не си пил от чашата, предназначена за Генд? Думите ти не звучат особено смислено.
— Ще разберем това после.
Над гъстите гори на Хуле започна да се зазорява. Алтал и Гер продължиха да яздят сред гигантските дървета.
— Пази се от вълци — внезапно каза Алтал.
— Вълци ли? — попита изненадано Гер. — Не бях чувал, че в Хуле има вълци.
— Сега има. Сега сме в едно различно Хуле, Гер. Това не е страната, която познаваш. Сега е много по-дива, отколкото ще е в бъдеще. Вълците не би трябвало да ни плашат, тъй като имаме коне. Все пак няма да е зле да си отваряш очите и ушите.
— Значи навремето пътешествието ти е било по-вълнуващо, така ли?
— Да. Но не и по-опасно. Да продължим, Гер. Ако Набжор изпълни това, което му заръчах, ще мине доста време, докато Генд се събуди и разбере какво сме направили. Искам обаче да се отдалечим колкото се може повече от него. За всеки случай.
— Че какво би могъл да ни направи?
— Ами например да изправи пред нас една армия. Не забравяй, че в това конкретно време той все още има на свое разположение Пехал и Гелта.
— Не се бях сетил за това.
— Знаех си.
— Да пришпорим конете тогава.
Когато навлязоха в кагверските планини и завиха на север, дърветата се разредиха. Движеха се съвсем близо до пътя, който Алтал бе изминал преди две хиляди и петстотин години.