— Не искам никакви убийства в моя Дом, Алтал — хладно каза тя.
— Изобщо не смятам да го убивам, Еми. Глася му нещо много по-лошо.
— Това опасно ли е?
— Е, няма да бъде градинска разходка — призна той. — Изборът на точния момент ще е от ключово значение, така че не ме прекъсвай и не ме разсейвай. Имай грижата и другите да не ми се пречкат. Знам какво точно трябва да се направи и не ми трябва чужда намеса.
— Сигурен ли си, че ще се справиш сам?
— Поне брат ти мислеше така. Да не забравя: той помоли да ти предам, че много те обича.
— Ти шегуваш ли се?
— Ти не го ли чу?
— Не. Не успях.
— В такъв случай си изтървала най-интересната част от разговора ни. Трябва да ти кажа, че можеш да въртиш брат си на малкия си пръст. Той буквално те обожава.
Еми започна да мърка. После каза:
— Я ми разкажи по-подробно.
— Вече можем да се заемем и с тази работа — каза Двейя на следващата сутрин. — Слънчево е, така че нека се качим горе.
Станаха от масата и тръгнаха към вратата. Алтал обаче даде знак на Елиар и двамата останаха в трапезарията.
— Слушай ме внимателно, Елиар — почна Алтал. — Това, което ще ти кажа, е изключително важно.
— Какво искаш да направя, Алтал?
— Когато се качим горе, застани до прозореца, където е специалната врата. Когато се убедиш, че никой не те наблюдава, уж неволно леко я открехни.
— Ако Генд търси начин да се промъкне в Дома, а тази врата е отворена…
— Искам той да види, че не е затворена. Искам да се появи от тази врата, когато реши да ме нападне. Не искам да ме нападне в гръб.
— Започвам да те разбирам. А другото кога да го направя?
— Ще чакаш да ти дам знак. Просто имай готовност и действувай, когато чуеш думата. Ще разполагаме само с няколко секунди, така че бъди нащрек. Ако Еми започне да ти крещи, просто не й обръщай внимание. Ще правиш само това, което ти казвам аз.
— Ще ми създадеш неприятности, Алтал.
— След като всичко приключи, ще й обясня защо съм го направил. Непременно трябва да слушаш само мен, когато започне цялата работа. Ако не си свършим работата както трябва, нито един от нас няма да види залеза на слънцето. При положение, че останат слънце и залези.
— Започваш да ме изнервяш, Алтал.
— Поне няма да съм единственият, който е изнервен.
— Вие двамата ще престанете ли да заговорничите? — обади се Двейя в ума му.
— Сега ще дойдем, Еми — отвърна Алтал. — Не се притеснявай!
— А сега ме изслушайте внимателно — каза Двейя, след като Алтал и Елиар се качиха в кулата. — Когато се започне, искам да не се намесвате. Може да се окаже опасно. Гер, донеси ми Книгата на Генд.
— Веднага, Еми — отвърна момчето, отиде до леглото, коленичи, бръкна под мраморната му основа, измъкна кожената чанта, изправи се и я занесе на Двейя.
— Извади Книгата от чантата, Гер — нареди му тя. Ръцете й бяха зад гърба й.
— Няма да ти стане нищо, Еми — увери я Гер. — Малко странна е на пипане, наистина, но не пари.
— Зависи кой я пипа, Гер — отвърна тя. — Извади Книгата и я сложи до нашата Книга. Не бива обаче да се допират.
— Веднага — каза Гер, бръкна в чантата и извади голяма черна кутия.
— Тежичка е — отбеляза и я сложи на блестящата мраморна маса. — Тук ли да я оставя?
— Може би няма да е зле да я доближиш малко повече до Бялата книга — каза Двейя.
Гер приплъзна черната кутия към бялата.
— Така добре ли е?
— Да.
— Не се случва нищо, Двейя — каза Бейд.
— Това е, защото липсва нещо. Дай ми Ножа, Елиар.
— Веднага, Еми — отвърна Елиар и извади Ножа.
Алтал стрелна с поглед южния прозорец. Забеляза, че вратата е леко открехната. Елиар подаде Ножа на Двейя с дръжката напред.
— Не така — каза тя и протегна двете си ръце с длани, обърнати нагоре. — Положи го тук.
— Добре — каза Елиар и положи Ножа върху дланите й.
Тя се обърна към масата и вдигна ръцете си с Ножа над двете Книги. После каза:
— Сега ще чакаме.
— Какво точно ще чакаме, Еми? — попита Гер.
— Да настъпи подходящият момент.
— И как ще го познаем?
— Не знам. Сигурна съм обаче, че всички ще разберем, когато дойде. Ще го разберат и чак в другия край на света.
— А, имаш предвид онези неща.
— „Онези“ неща, както ги наричаш, са част от семейната традиция. В нашето семейство държим на много традиции.
Домът изведнъж започна да трепери, сякаш разтърсен от гръмотевица. Небето навън потъмня.
Контурите на Ножа върху дланите на Двейя започнаха да стават неясни. Песента му закънтя победно. После Ножът се обви в безформена мъгла.
— Какво става? — разтревожено попита Бейд.