— Явно ще трябва да направя и това — промърмори Алтал, свали ръката си и каза „гес!“
Все още пламтящият Генд залитна, тъй като преградата от златна светлина внезапно примига и изчезна. Стенанията на нагарашките тълпи преминаха в победни възгласи.
Алтал се отмести встрани, когато отчаяният му враг се устреми към масата. Обвитият от пламъци Генд за миг се поколеба, а после захвърли огнения си меч и посегна с две ръце към трите Книги. Когато потопи ръце в златистата светлина, се раздаде Песента на Ножа и изуменият Генд изруга и се отдръпна.
— Нима наистина си допускал, че ще ти позволя да направиш това? — попита Алтал. — Можеш да прибереш своята Книга, ако наистина толкова ти е притрябвала, но нашите Книги не трябва дори да докосваш. Побързай, Генд! Времето почти изтече!
В отговор Генд изрева като звяр и грабна димящата Черна книга.
— Това все още не е краят, Алтал! — изрева и се запъти към вратата.
— Грешиш, братко, това е наистина краят — чу се глас. Не бе гласът на Алтал, макар и да излезе от неговите устни. А после гласът премина в гръм: — Сега, Елиар!
Чу се кух звук и вратата до прозореца на Двейя изчезна. На нейно място се появи безформен отвор, изпълнен с пустия мрак на Никогата и Никъдето.
Алтал надникна в тази безформена дупка и видя как огнените сгради и стенещите огнени създания, които образуваха самата същност на Нагараш, започнаха да се разтапят и втечняват, и да потъват в огнените реки, които образуваха улиците на града на прокълнатите. Реките стремително изчезваха в някаква невъобразима пропаст, откъдето пропадаха в бездната на абсолютното нищо. Виковете започнаха да звучат все по-приглушено и накрая потънаха в абсолютното безмълвие.
Горящият ужасен Хном се опита да се задържи за ръба на безформения отвор, който неудържимо го засмукваше в нищото, намиращо се отвъд. Усилията му обаче бяха безплодни — Хном премина през вратата на този свят и изчезна.
Генд, все още с огнени доспехи и все още притискащ към гърдите си горящата Книга, се опита отчаяно да се залови за нещо, което да го опази от засмукващата го пустота отвъд вратата. Ръката му напразно се опитваше да се вкопчи в гладката мраморна повърхност на пода. В последния момент той обърна изпълнен с отчаяние поглед към лицето на своя враг, протегна умолително ръка и извика:
— Алтал! Помогни ми!
Но в същия миг изчезна през ужасната врата, все още притиснал Книгата към гърдите си. Отчаяните писъци на Книгата и на Генд се сляха в едно и после угаснаха и изчезнаха в нищото, което най-сетне ги бе потърсило.
— Затвори вратата, Елиар — каза Алтал. Гласът му беше тъжен. — Най-сетне всичко свърши.
ПОСЛЕСЛОВ
— Беше едно от онези неща, които човек трябва да види с очите си, за да повярва, че наистина съществуват, Твенгор — каза плешивият Гебел на брадатия племенен вожд, когато Алтал и неговите приятели се събраха в замъка на Алброн за предстоящата сватба на Халор и Алайя. — Това чудо стърчеше от равнината на северно Векти като огромен пън. Само дето рядко можеш да видиш пън, висок повече от триста метра.
— Все още не мога да разбера какво те е накарало да напуснеш окопите си, Гебел — каза неотдавна сдобилият се с титлата си княз Вендан. — Ти току-що беше разгромил ансуйската кавалерия и бе отблъснал изненадващата атака откъм тила ти. Защо не остана там? Укрепленията ти са били надеждни.
— Разузнавачите на Халор ни съобщиха, че наближават ансуйски подкрепления, които ще достигнат нашите окопи много преди Кройтер и Дрегон да ни се притекат на помощ — обясни Гебел. — Траншеите са хубаво нещо, стига обаче врагът да няма огромен числен превес. Когато съотношението на силите стане пет към едно в негова полза, е време да се оттегляш.
— Всичко се получи добре — каза Халор. — Признавам, че самият аз изпитвах известни съмнения в тази кула, обаче изворът и хранителните запаси, складирани в пещерата, наклониха везните в нейна полза.
— Така е — съгласи се Гебел и се усмихна. — Господа, ако нямате нищо против да ви дам един съвет, не играйте на зарове с Халор. Напоследък невероятно му върви. Дори самата природа се е съюзила с него.
— Тъй ли? — рече Колейка Желязната челюст.
— В съвършено спокойно утро над равнината се появява ураган, и то тъкмо в мига, когато трябва да се разпали степен пожар. После земетресение отваря пропаст тъкмо пред лицето на безумеца, решил да щурмува укреплението ни на върха на хълма. Отгоре на всичко се появява река, която тече в две посоки и изхвърля в бездната войските на врага — каза Гебел и потри голото си теме с ръка. — Случиха се най-различни работи, които не успях да разбера.