— Допускаш ли възможността от божествена намеса, сержанте? — лукаво попита Бейд.
— Аз съм арумец, братко Бейд — отвърна Гебел. — Ние предпочитаме да не разсъждаваме за такива работи. — После вдигна рамене. — Не знам как точно се случиха тези неща, но се радвам, че в тези битки бяхме съюзници с Халор.
— Късметът му не го е изоставил — каза Твенгор и се ухили. — Видях дамата, за която ще се ожени, и трудно мога да си представя по-голям късмет.
Алтал, отпуснал се в креслото си, се усмихваше. Съберяха ли се някъде повече от трима арумци, започваха да си разказват спомени от войните. С течение на времето историите им ставаха все по-интересни. След няколко години някои от историите се превръщаха в легенди, а в легендите се описват най-невероятни неща. След няколко години арумците щяха да разказват за реки, които текат в две посоки, за нож, който пее, и за девойка, която чува мислите на ближните си. Събитията от последните две години щяха да се превърнат в част от царството на народните предания, в които се разхожда Еми с меките си лапички. Никой нямаше да разбере в каква степен се бе намесвала тя в действителността.
— Ти обаче все още не си забравил това, нали, приятелю? — измърка топлият й глас в разума му.
— Без значение е това, което съм забравил аз, Еми — отвърна той. — В моя разум определението на думата „невъзможно“ изчезна. Не виждам какво вече би могло да ме развълнува.
— Струва ми се, че ще открия нещо, което може да те развълнува, любов моя — измърка Еми.
Церемонията по бракосъчетанието на Халор и Алайя бе извършена от брат Бейд. След приключването й Двейя се присъедини към гостите, които поздравяваха младоженците в замъка на Алброн.
— Струва ми се, че открих начин да реша един проблем, приятелю — каза безмълвно на Алтал.
— Така ли? За кой проблем ти е думата?
— Ще стигнем и до него, любов моя. Първо трябва да приключим с още две сватби.
— Не съм им баща — опита се да възрази Алтал след няколко дни. И двамата бяха в кулата.
— Не спори с мен, Алтал. Просто кротувай, гледай бащински и да й благословията си. Това е древен ритуал, а дамите държат на ритуалите. Не се опитвай да превръщаш всичко в шега. Не казвай, че не съм те предупредила.
— Добре, Еми. Не виждам защо трябва да ти настръхва опашката.
— Тази приказка за настръхналата опашка започна да ми омръзва. Всъщност никога не съм я намирала за забавна и освен това започва все повече да ме дразни.
— Виждам, че не си в настроение, Еми. Какво ти е?
— Нашите деца ни изоставят, Алтал — замислено отвърна тя. — Елиар и Андина ще заминат за Остос, а Бейд и Лейта ще останат в Магу.
— Остава ни Гер, мила. Ще мине доста време, докато порасне.
— Ще стигнем и до него, приятелю. Гер никога не е имал нищо, което дори отдалечено да е напомняло нормално детство. Ще трябва да вземем мерки. След сватбата.
— Очакват ни две сватби, Еми.
— Нека се ограничим с една, любов моя. Раздялата сама по себе си е болезнена, така че нека не я удължаваме.
— Кой според теб трябва да извърши бракосъчетанието? Може би Емдал?
— Не и в моя храм.
Алтал примигна от удивление.
— Да не би да си решила с тази работа да се заемеш самата ти?
— Естествено, глупчо. Те са мои деца, така че трябва да имам грижата всичко да стане както трябва.
— Добре, Еми — съгласи се той.
В една златна лятна утрин Алтал, седнал в кулата, се правеше, че преглежда Книгата. Двейя, в цялото си великолепие, бе седнала до южния прозорец.
Вратата откъм стълбището се отвори и влезе Гер, облечен отново като паж.
— Искат да те видят, Алтал — каза момчето. — Андина дори ме инструктира как точно да ти го предам. Държиш ли да го чуеш?
— Добре е да приключим с това, Гер — каза Двейя. — Предай думите й изискано, както е редно.
— Наистина ли трябва да го направя, Еми? — Хлапето се намръщи.
— Дамите обичат изискаността, Гер.
Гер въздъхна и се изкашля.
— Добре, Еми — отвърна. — Всемогъщий татко — обърна се към Алтал. — Твоите любящи чада те умоляват да благоволиш да ги изслушаш по въпрос от изключителна важност.
— Отговори както трябва, Алтал — нареди строго Двейя.
— Добре, Еми — каза Алтал и се обърна към Гер. — Съобщи на благородните ми чада, че ще изслушам тяхното прошение, чадо мое. Предай им още, че ако изключим евентуални непредвидени искания, с радост ще да удовлетворя всичките им молби, и нека нашата скъпа и обичана Богиня ми даде сили за това!
— Непредвидени искания? Какво искаш да кажеш? — попита Двейя.
— Просто предпазна мярка, Еми. Зестрите трябва да бъдат на разумно равнище.