Влязоха Андина и Елиар, официално облечени и хванати за ръка. Плътно ги следваха Лейта и Бейд.
Последваха доста официални поклони.
— Явяваме се тук, за да изложим в този светъл ден нашата молба към теб, о, наш благородний и любими родителю — започна Андина. — Явяваме се, защото ти си този, който ни напътствува във всичко. Благородният Елиар и благочестивият Бейд ще те уведомят за нашето прошение, но знай, че любезната ми сестра и аз горещо го подкрепяме. Дълъг и мъчителен бе пътят до днешната ни молба и видно е, че ако великодушно решиш да я удовлетвориш, то всички народи по света ще да ликуват.
— Готова ли си, славна владетелко, да приемеш това бреме во веки веков? — попита Алтал, като умишлено заговори още по-официално от Андина. — Колкото и изящно да звучат твоите слова, не ще ли да е по-добре да оставим смелия Елиар и праведния Бейд сами да кажат какво искат?
— Последната ти реплика е неуместна! — избухна Андина. — Двейя, кажи му да спре!
— Замълчи, Алтал — смъмри го Двейя. — Продължавай, Андина.
Малката императрица смело продължи словото си, по време на което Алтал няколко пъти се прозя.
— Въобще не допускам, че бих могла да надмина по красноречие нашата мила владетелка — каза Лейта. — Заради това ще се изразя по-простичко. Отдавна съм хвърлила око на екзарха със сивите дрехи. Дай ми го. Искам го.
— Лейта! — възкликна Андина. — Та това трябваше да се каже съвсем иначе!
— Е, господа? — обърна се Алтал към Елиар и Бейд. — Вие какво ще кажете?
— С Андина искаме да се оженим — отвърна простичко Елиар. — Нали може?
— Самият аз нямам нищо против — отвърна Алтал. — Ти какво ще кажеш, Еми?
— И аз не възразявам — отвърна тя с лека усмивка.
— Значи всичко е наред. Бейд, ти искаш ли да добавиш нещо?
— Не знам дали трябва да добавям нещо, Алтал — отвърна Бейд. — И аз желая Лейта така, както ме желае тя. Може би и малко повече. Официалното бракосъчетание не е лоша идея, макар че някои неща така или иначе ще се случат. С или без церемонии.
— Напредва, нали? — каза Лейта и се усмихна.
— Какъв отговор ще даде великодушният Алтал на нашата скромна молба? — попита Андина, като се опита да спаси поне частица от официалните слова.
— Ако ви кажа „да“, ще останете ли доволни? — попита Алтал.
— Това ли е всичко? — изрази недоволството си Андина. — Само едно „да“ и нищо друго?
— Отговорът му не е лишен от първичен чар — коментира Лейта. — А сега, ако не възразявате, с брат Бейд ще се опитаме да изясним какво е искал да каже с това „с или без церемонии“. Нали нямате нищо против?
Бейд се изчерви.
В един ден, когато златната есен бе разпростряла красотата си върху цялата земя, от всички известни земи се стекоха хора, които запълниха великолепния храм на богинята Двейя в славния град Магу. Благоуханни бяха цветята, които покриваха олтара, а всички присъствуващи изпитваха радост, че са свидетели на щастливото бракосъчетание.
Богинята Двейя, майката на живота, се усмихна и усмивката й пречисти хората от всички грижи и ги хвърли във възторг.
Лицето на тази, която е майка на всичко и е изпълнена с любов, се уголеми, защото няма човешко тяло, способно да поеме толкова много обич. И заговори тя на древен език, защото както тя бе майка на любовта, така и този език бе майка не езиците на всички човеци. Странно и неразбираемо прозвуча езикът, на който заговори, и въпреки това всички разбраха думите, защото Двейя се обърна към сърцата и умовете, а не към ушите.
Майката на любовта говори за любовта, изпълнила сърцата на младите още преди тя да благослови техния съюз. Тя отвори между тях врати, които дотогава никога не бяха отваряни, и разумът на високия Елиар завинаги се свърза с разума на малката Андина. Двамата се потопиха в древния език и се сляха в едно неразделно цяло, и бяха бракосъчетани.
Сетне божествената Двейя се обърна към благочестивия Бейд и бледоликата Лейта. Разумът и сърцето на Бейд бяха изпълнени със смут, защото в изблик на гняв бе нанесъл смъртен удар на друго човешко същество и душата му страдаше под бремето на чувството за вина. Богинята Двейя с лекота и с безпределна любов опрости този грях на бившия жрец и душата му бе пречистена. После богинята дари с безпределното си опрощение бледоликата Лейта. Голяма бе болката, която тя изпитваше от някои свои действия, предизвикани от необходимостта, и все още се измъчваше от страданието, което бе причинила на Коман. Божествената Двейя без усилия освободи паметта на дъщеря си от спомените за Коман и младата двойка бе напълно освободена от това, което й причиняваше болка, и също бе бракосъчетана.