Вен се ухили.
- Обзалагам се, че красивата Грейс, ще вземе със себе си лъка и стрелите си, за да държи под контрол теб и грозния ти задник.
Бренан с интерес забеляза тъмночервената руменина, която обагри обезобразеното лице на Алексий, отчасти скрито от дългата му гъста коса, по която жените в Атлантида някога примираха. Това, разбира се, бе преди Алексий да се завърне от едно от най-тъмните измерения в ада, където лицето и душата му бяха белязани извън -или поне така се опасяваха - всяка надежда за спасение. Всъщност само лявата част на лицето му бе обезобразена - това беше прощалният подарък на богинята на вампирите - Анубиса след две дълги години на мъчение и болка.
Грейс бе върнала Алексий обратно към светлината. Бренан искаше да може да се радва за приятелите си, както всички останали. Любимата на Алексий, която бе както човек, така и нещо повече, като наследница на Диана наистина бе страховит боец.
- Грейс не бива да се излага на повече опасност, най-вече сега -промълви Алексий, а по лицето му се четеше мрачно смирение. - По-скоро бих плюл във вятъра, отколкото да й го кажа.
Сякаш по сигнал вратата се отвори и Грейс, придружавана от съпругата на принц Конлан - Райли и сина им принц Ейдън, влязоха в стаята.
Вен започна да се смее.
- Сгащиха ни! Сякаш имат радар.
Конлан плавно прекоси разстоянието до съпругата си и застана до нея, а тя му подаде сина им. Силните емоции, които се изписаха по лицата им, когато погледите им се срещнаха, а сетне се взряха в сина си, усукаха нещо изсъхнало и опустяло дълбоко в Бренан. Но воинът регистрира усещането и реши да го обмисли по-късно. Любопитство, нищо повече.
Райли неочаквано вдигна глава и погледна с изненада към него.
- Бренан? Ти ли беше?
Той се поклони.
- Не разбирам, милейди?
Райли поклати глава и косата й, уловила в себе си слънчевата светлина, сякаш полетя.
- Нищо. Предполагам, че няма нищо - отвърна тя и се намръщи. -Помислих си... не, забрави. Не беше нищо - засмя се тя. - Да си акнаша и да си станала майка за първи път със сигурност е интересно. Не стига, че улавям емоциите на хората около мен, но и съм претоварена от собствените си усещания, с които някак трябва да се справя. Така че, съзнанието ми си прави шеги с мен.
Бренан вдигна вежда, но тя не обясни подробно. За миг през съзнанието му мина въпросът дали емоционалната й емпатия е доловила чувства, дълбоко скрити в душата му, но много бързо сметна тази си идея за невъзможна. Въпреки че веднъж сестрата на Райли, Куин, макар и не толкова могъща акнаша, колкото съпругата на принца им, твърдеше, че е почувствала заровени емоции у него... Тогава Бренан се усъмни в думите й, усъмни се и сега. Проклятията на Посейдон не бяха особено лесни за разваляне. Бе изгубил много време, докато стигна до това откритие.
Грейс, въплъщение на елегантността, благодарение на тялото си на плувец, с бронзовата кожа и дълга черна коса, прекоси стаята и застана до Алексий, чието лице грейна, щом я съзря. За секунда се отпусна в прегръдките му, преди да се подпре на стената до него и да дари Конлан и Вен с една дръзка усмивка.
- И така, момчета. Какво става?
Алексий изглеждаше едновременно огорчен и развеселен.
- Вероятно не бива да наричаш висшия принц и неговия брат „момчета“ - промърмори той.
Вен се засмя.
- О, моля ти се. Всичко е наред. Чудесно дори. Повярвай ми, по-добре да ме нарича „момче“, отколкото „твърдоглав идиот“ -определение, което получих тази сутрин от Ерин, преди да съм успял да стана от леглото. Изглежда, че предложението ми да я придружа до Сиатъл, за да навести една приятелка, е проява на прекалено покровителство. Не че предател от собственото й сборище едва не я уби, или нещо такова - тонът му бе жизнерадостен, но Бренан забеляза, че Вен сви юмруци при мисълта за Ерин и как тя се измъкна на косъм от смъртта.
Райли поклати глава към Вен и каза:
- Би трябвало вече да си се научил. Тя е могъща вещица и трябва да работи с членовете на кръга си, за да усъвършенства контрола върху Стихийната си магия. Ако изявяваш желание да отидеш с нея само защото я обичаш и искаш да си до нея - добре. Но ако настояваш да заминеш като силния мъж, притекъл се на помощ на беззащитната жена - това няма да стане.
Вен изпръхтя.
- Жени! - очите му се разшириха и той скочи от стола си. - Или ще отида да й помогна да си събере багажа. Решихме ли хода на тази мисия? Алексий и Грейс ще заминат за Йелоустоун, за да разберат как могат да защитят вълците и така нататък, и така нататък.