- Да, решено е. Алексий, Грейс и аз ще заминем за Йелоустоун -отсече Бренан, като не им даде възможност да се възпротивят на решението му. - А и проблемът с изчезналите скъпоценни камъни от Тризъбеца е също толкова важен. Трябва да разберем къде са скрити турмалинът, аквамаринът и аметистът, и да си ги върнем или Атлантида никога няма да се въздигне.
- Обичам имената им - сподели Райли. - Гордостта на Посейдон, Императорът и Сирената. Аларик разбра ли кой на кое име отговаря?
- Все още не - отвърна Конлан, които държеше сина си на рамото си и леко потупа новороденото по гърба. Стаята бе огласена от шумно оригване и всички за засмяха.
- Прилича на чичо си Вен - изтъкна Конлан, смеейки се. Но след това изражението му стана сериозно и принцът хвърли дълъг и преценящ поглед към Бренан. - Убеден ли си? Не можем да си позволим да се случи инцидент, в случай че реагираш на присъствието на репортерката като последния път. Склонен съм да ти вярвам, също както баща ми и тези преди него са ти се доверявали повече от две хилядолетия. Но има нещо странно в реакцията ти спрямо нея.
Бренан, който никога не бе споделял всичко за проклятието си на никого, дори с кралете и принцовете, на които служеше, кимна. Беше съвсем наясно с погрешността в реакцията си към Тиарнан Бътлър. Думите на бога на моретата закънтяха в съзнанието на воина: само когато срещнеше съдбовната си спътница, емоциите му щяха се върнат при него. Но щеше да я забрави, щом тя е далеч от очите му.
Съдбовна спътница. С която бе предопределен да свърже душата си? Въпреки това принципът, най-високо ценен от атлантите, бе на свободната воля. Дори и влюбени, които са достигнали рядко срещаното и тъй ценно състояние, наречено сливане на душите, могат да изберат да се разделят, макар че Бренан се чудеше как някой би се отказал от такъв скъпоценен дар.
Нямаше значение. Ако проклятието най-сетне се осъществяваше, наистина бе необходимо да е много внимателен около Тиарнан Бътлър, въпреки че, скрита дълбоко първична нужда, го караше да копнее за срещата им. Да подложи хипотезите си на тест.
Може би след толкова дълги години най-сетне бе започнал да изпитва чувства. Дори и за кратко. Тогава Бренан осъзна, че всички го гледат втренчено.
- Запознат съм със сериозността на тази дилема и ще взема всички възможни предпазни мерки - каза той. - Но членовете на Седемте в момента са се разпръснали по целия свят. Лорд Джъстис е в Англия с д-р МакДърмът, Бастиян е зает с Кат и тройния съюз между хора, атланти и шейпшифтъри в Маями, а Кристоф и Денал...
- Изпратих ги на специална мисия - прекъсна го Вен. - Но си прав. Никога не съм си помислял, че членовете на Седемте ще се разпръснат в толкова различни посоки, изпълнявайки своите задачи, но светът се променя и ние трябва да се съобразим с това. Може би Конлан трябва да назначи някой от вас като официални посланици и да избере нови воини, които да се присъединят към елитните му защитници...
Конлан поклати глава, преди Вен да се доизкаже.
- Не, няма да развалям екипа. Но си прав за нуждата на посланици, въпреки че.
- Предполагам, че искаш да обсъдите този въпрос по-късно? -отбеляза Райли. - Точно в този момент, аз и синът ти искаме да вечеряме с баща му.
Малката устичка на принц Ейдън се отвори и мъникът нададе силен вой, сякаш яростно даваше своето съгласие, а реакцията на младия баща бе да се засмее.
- Права си - отвърна й той. - Засега само Алексий и Бренан ще отидат в Йелоустоун, ще се опитат да открият колкото се може повече информация и ще ни известят веднага, ако попаднат на нещо.
- И Грейс - добави самата тя.
- И Грейс - съгласи се Конлан.
Алексий отвори уста, за да оспори решението на принца, но притихна, след като любимата му погледна към него и присви очи.
- Светът се променя, но целта на тази мисия е да открием и докладваме за откритото. Няма никаква опасност - припомни му тя.
Алексий се намръщи, но топлината в очите му смекчи жестокостта на изражението му.
И отново нещо в Бренан, макар и съвсем леко, но достатъчно, за да го накара да сложи край на срещата, се усука.
- Да се срещнем ли пред портала след един час?
- Да, след един час.
Бренан направи знак на останалите да напуснат стаята. Райли погледна през рамо към него, докато Конлан взе сина им на ръце и смеейки се, тръгна напред. За секунда се поколеба, прехапала устна, но след това му се усмихна и последва съпруга и сина си, които вече напускаха стаята.