Саша пристъпи в стаята и едва тогава видя, че не са сами. В любимия фотьойл на баща й седеше огромен мъж и се взираше в нея изпод дебели гънки тлъстина, без дори да премигне с малките си очички.
— Мамо — прекъсна я тя. — Какво става? Кой е това?
Майка й не отговори.
Мъжът въздъхна и търбухът му се разклати.
— Аз съм вуйчо ти, Тим Шрайвър.
Не можеше ли просто да се прибере у дома си, да се изкъпе и да се престори на болна, за да не се налага да ходи на училище? Защо този дебелак, който се представяше за вуйчо й, трябваше да се появи точно сега?
— Аз нямам вуйчо.
— Женен съм за сестрата на баща ти, Мелани. С Майк работихме заедно години наред. Наистина съм твой вуйчо.
Нямаше начин баща й да е имал сестра и никога да не й каже.
— А защо не беше на погребението му? Щом сте работили заедно, не беше ли редно да присъстваш? И ако татко наистина е имал сестра, тя също трябваше да дойде. — Точно в този момент не беше склонна да проявява доверие. — Кой си всъщност?
— Казва истината — обади се майка й, втренчена в масичката за кафе. От телевизора се чуваха местните новини. — Имаха известни търкания.
Саша направи няколко крачки напред, без да откъсва очи от Тим.
— Щом си работил в същата застрахователна компания като татко, и ти ли си ходил в Русия? Имаш ли някаква идея кой може да го е убил?
Мъжът стрелна поглед към майка й, която не откъсваше очи от масичката, неподвижна като статуя, после отново се обърна към нея.
— Майк не работеше в застрахователна компания. Двамата работехме за ЦРУ. Някой го предаде.
Мили боже! Никога, дори и в най-развинтените й фантазии, не й бе хрумвало такова нещо.
— Мамо, вярно ли е? Вярно ли е, че татко е работел за ЦРУ?
Майка й кимна нещастно.
— Така се запознахме, докато още живеех в Русия. За мен положението в Москва бе ужасно. Исках да се преместя в Щатите, но не ми разрешаваха, докато Михаил не обеща да ми помогне.
— Защо не са ти разрешавали?
— Заради семейството ми. Дядо ми беше началник на КГБ по време на съветския режим. А пък синът му, моят баща, се издигна в новото руско правителство, но след това настана невероятен хаос, всички се бореха за положение и един негов стар противник го обвини, че продава оръжие на бунтовниците в Чечня. Вкараха го в затвора за държавна измяна.
Саша се втренчи в майка си, сякаш я виждаше за първи път. Никога не беше чувала подобна история. Майка й винаги бе описвала живота си в Русия като пълна идилия. Живеели в провинцията, в Урал, във ферма за овце. Майка й починала, когато била малка, и тя живяла с дядо си, баща си и домашната помощница Марта. Нима всичко е било лъжа?
Познаваше ли изобщо родителите си? Почувства се предадена, пълна глупачка.
— Работех за Съвета за сигурност на Русия — започна майка й, — което е нещо като нашия Държавен департамент, и се измъчвах досущ като баща ми. Корупцията беше невероятна, руският народ страдаше заради всеобщата алчност и домогване за власт. В крайна сметка оправдаха баща ми, но той почина скоро след като излезе от затвора. Дълбоко бях огорчена и исках да се прехвърля в Щатите. Михаил убеди Държавния департамент, че бих могла да им бъда полезна заради контактите си, така че ме наеха като анализатор — предполагам, че са се надявали да им подавам информация. Продължих да поддържам контакт с приятелите си от Русия и след като заживях в Щатите.
Саша стисна ръце в юмруци и цялото й тяло се скова от страх.
— Някой от твоите приятели ли е убил татко?
Майка й пребледня още повече и погледна Саша, сякаш я бе пронизала в сърцето.
— Никой не знаеше, че работи за ЦРУ. Замина за Русия като застрахователен инспектор, прикритието му беше желязно.
— Очевидно някой е разбрал, мамо. През цялото време си знаела, че е загинал, защото е бил шпионин, и никога не си ми казала. Защо? И защо не ми казваш кой го е убил?
— Какво значение има, Александра? Та той е мъртъв. И да знаеш кой го е застрелял, това няма да го върне. Просто се примири.
— Искам да знам името му, мамо!
Майка й сякаш се смали и отново впери поглед в масичката за кафе. По бузите й се затъркаляха сълзи.