— Един руски агент. Юрий Андреевич.
Ето, най-после знаеше, но името на този непознат не означаваше нищичко. Руснак, чиято работа бе да убива чужди шпиони. Вероятно бе застрелял баща й, а после се е прибрал у дома при семейството си и най-спокойно е седнал да вечеря. Един обикновен ден от живота на Юрий Андреевич.
— А как е разбрал? Кой му е казал, че татко е шпионин?
Майка й не отговори.
— ЦРУ все още разследват — обади се Тим и стрелна поглед към майка й. Въздухът наоколо тежеше от напрежение и враждебност. Майка й и Тим Шрайвър очевидно се мразеха. И то много.
Саша се отпусна на стола срещу него.
— А ти защо си тук? — попита го тя.
— Катя, искаш ли ти да й кажеш?
Майка й бавно поклати глава. Ръцете й стискаха гънките на халата, а кокалчетата й бяха съвсем побелели.
— Уволнили са майка ти от Държавния департамент и предстои да я депортират обратно в Русия. Разполага с два часа, за да си събере нещата, преди да пристигнат от службата за имиграция и натурализация и да я отведат.
Саша внезапно се почувства, сякаш бе обула обувките си наопаки, косата й бе сресана на грешен път, а небето току-що бе станало яркозелено — с всяка следваща секунда животът й се объркваше все повече.
— Но тя е американски гражданин. Нали не могат да депортират американски гражданин?
— Всъщност майка ти няма гражданство. Правителството й е дало разрешение за пребиваване, а от Държавния департамент са я наели, за да използват познанията й за руското правителство, но никога не са й вярвали достатъчно, че да й дадат гражданство.
— Но нали с татко бяха женени! Това не й ли дава автоматично гражданство?
— В повечето случаи да, но не и в нейния. Разбери, семейството на майка ти е било много изтъкнато в Русия, хора с пари и влияние. Правителството на САЩ така и не е повярвало на мотивите й да напусне страната си, винаги са я подозирали. Странно е човек да се откаже от такова богатство и влияние.
— Щом не са й вярвали, защо са я наели да работи за Държавния департамент?
— Защото познава как действа руското правителство, а и има важни контакти в тамошните среди, които са полезни за Щатите. Предоставили са й минимален достъп до секретна информация, така че реално да не може да се добере до държавните тайни.
— Какво се е случило, мамо? Защо те уволняват?
Гласът на майка й бе толкова глух, че Саша едва я чу:
— Заради Алекс Касамов. Искаше да вземе нещо от мен и когато отказах да го предам, ме заплаши, че ще ми докара неприятности. А аз го изгоних, казах му, че изобщо не може да ме уплаши.
Саша зачака майка й да продължи, но тя млъкна и отново се втренчи напред. И заплака.
Тим въздъхна.
— Касамов е руски агент. Обадил се в Държавния департамент и казал, че всъщност Катя е издала баща ти. Доказателствата му се крепяха само на слухове и Катя, естествено, отрекла всичко, но обвиненията се оказали достатъчни, за да я уволнят. И депортират.
Да можеше Алекс да се озове обратно в Русия и да изчезне безследно някъде в Сибир. Надяваше се Господ да й прости, задето така го ненавиждаше.
— Мамо, какво толкова е поискал от теб?
Майка й вдигна глава.
— Когато дядо ми оглавяваше КГБ, имаше навика да събира лична информация за всякакви хора — държавни глави и други ключови политически фигури от цял свят. А когато баща ми стана старши секретар в Руския съвет за сигурност, продължи традицията. Беше богат човек, с много приятели и събираше информация за всеки един. Правеше копия от лични писма и бележки, уреждаше да ги снимат в компрометиращи ситуации, записваше личните им разговори. С дядо ми не смятаха, че правят нещо нередно, а че си подсигуряват бъдещето. И хората им вършеха „услуги“, така го наричаха, но си беше чист шантаж. Ако имаха нужда от нещо, било то секретна информация или името на някой търговец на оръжие, или дори резервация в някой парижки ресторант — ползваха „услугите“. А когато баща ми почина, ми завеща цялата информация. Намира се в сейф в Женева и възнамерявам да умра, без очите ми да я видят. Кодът на сейфа и съдържанието му ще бъдат погребани с мен.
— А на Алекс за какво му е подобна информация?
— Твърди, че началникът му в Руския съвет за сигурност открил стара папка на баща ми с опис на съдържанието на сейфа. Решил, че ще му свърши работа, и пратил Алекс да го вземе.
— Защо просто не му го даде, мамо? Какво толкова важно има в тая кутия, че да рискуваш всичко? — Саша не бе усетила, че плаче, докато сълзите не закапаха по дланите й.