От гърдите й падна огромна тежест. Искаше й се да му каже, че жестът му е невероятно романтичен, но се смути от Броуди, така че само се усмихна и каза:
— Благодаря, Джакс.
Тринадесета глава
Саша с изненада завари Брет в часа по английски език. Очакваше, че ще остане в болницата край смъртното легло на Тим не защото страда, а просто защото има извинение да не ходи на училище. Едва ли хранеше топли чувства към Тим. Брет бе изгубена душа, така че не можеше да изпитва скръб.
Той я изгледа кръвнишки и хвърли на Джакс поглед, изпълнен с толкова омраза, че стомахът й се сви. И съвсем й прилоша, като видя Аманда да седи до Брет. Тя умишлено отбягваше погледа й, не вдигаше очи от учебника си и нервно усукваше колието си — същата аметистова висулка, която Брет бе откраднал от чекмеджето на Саша.
Помнеше как баща й я беше донесъл, твърдеше, че я е купил от пастир на якове в Сибир, което, естествено, беше пълна измислица, но тя се бе престорила, че му вярва, и бе носила висулката всеки ден в продължение на година.
А сега висеше на врата на Аманда и като знаеше как се е озовала там, Саша се разкъсваше от мъка и яд. А бедната Аманда си нямаше и представа! Мислеше, че е подарък от момчето, което харесваше и на което съчувстваше, задето страда.
Когато седнаха, Саша чу Брет да разказва на Ист и Джулиан за Тим и да изиграва тревога и страх. Представяше си какво изпитва Аманда, докато го слуша. Когато се обърна да я погледне, видя, как лицето й се сгърчва от състрадание.
През целия час, докато разни ученици четяха откъси от „Преображението“, Саша не спря да мисли как да спаси Аманда от Гарваните.
Но когато удари звънецът, не беше измислила нищичко.
Денят течеше бързо и неусетно дойде време за обяд. Всички от тайфата, която предния ден се бе събрала в кафенето, отново седнаха заедно, а към тях се присъединиха и неколцина други, включително едно момче от отбора по ски, което доскоро беше най-добър приятел на Скот Гадняра.
Мейсън и Рейчъл изглеждаха смешно един до друг — той така едър, тя — така слабичка. Нещо се беше случило и между Томас и Ерин предната вечер, макар Саша да нямаше как да е сигурна. Двамата така се бяха вторачили един в друг, че не се сещаха да говорят с никого.
След обяда, преди началото на четвъртия час, Джакс тръгна да търси Брет, за да му покаже снимката, която М. бе изпратил на телефона му, и да му обясни как стоят нещата. Саша остана да крачи нервно пред шкафчето му и да го чака.
И докато чакаше и хапеше устни, се появи Аманда. Саша се усмихна в опит да се държи непринудено, макар че трябваше да полага усилия, за да откъсне очи от висулката на шията й.
— Здрасти, Аманда. Как е?
— Исках да ти кажа, че Брет се държи супер мило с мен. Мисля, че просто е много объркан. А сега, след като и баща му е толкова зле и може даже… да умре, ми се иска да му дам шанс.
— Разбирам.
— Така ли? — Аманда искрено се изненада.
— Разбирам колко е прекрасно да харесваш някого, който също те харесва.
Облекчението на Аманда бе така явно, че щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично.
— Но все пак, Аманда, внимавай. Знаеш, че не го харесвам и си имам съвсем основателна причина. Не ставай Гарван. Ако трябва, го залъгвай известно време, но не ставай една от тях.
— Не е чак толкова страшно, Саша. Така де, признавам, че е малко странно, но пък не е речено, че трябва цял живот да съм член.
— Откъде знаеш?
— Брет ми каза.
Това вече беше прекалено.
— Ами ако те лъже? Ако те накарат да се откажеш от Бог и да се закълнеш да следваш Ерикс и се окаже, че точно това се случва?
Аманда сви рамене.
— Е, нали няма да се прекланям пред Сатаната или да стана вещица, вампир или нещо такова. Това е просто клуб като тайно общество в колежа. — Тя погледна към коридора. — Ето го. Трябва да вървя.
Саша се облегна на шкафчето на Джакс и загледа как Аманда настига Брет, как той я прегръща през раменете. Нима не виждаше какъв е? Беше толкова очевидно, и то за всички. Учениците не спираха да коментират баскетболния мач, как Брет се държал като пълен мухльо — да блъсне треньора така, а после да се нацупи и да си тръгне досущ като малко дете. Естествено бяха го изритали от отбора, а се носеше слух и че треньорът Гил го отстранил временно от отбора по ски. За по-малко от двадесет и четири часа популярността на Брет се бе стопила и вината си беше изцяло негова. А това, че Аманда продължаваше да го харесва, направо я съсипваше.