— Готово — прошепна Джакс в лявото й ухо.
Тя се извъртя към него.
— Сериозно ли?
Той кимна.
— Брет няма да те тормози повече. Направо полудя, когато му показах снимката. — Джакс се взря в лицето й и рязко смени темата: — Какво има?
Но Саша предпочиташе да не обяснява — най-много отново да чуе лекция за свободната воля и колко безсмислено е да се намесва. Така че изправи гръб, усмихна се и отвърна небрежно:
— Няма нищо. Тревожех се и стисках палци всичко да мине както трябва.
— Мина даже по-добре от очакванията ми. — Погледът му обиколи все още пълния коридор. — Имаме още пет минути до началото на часа. Какво ще кажеш да станем невидими и да се измъкнем?
Това звучеше далеч по-примамливо от тревогите й по Аманда.
— Чудесна идея.
Той я хвана за ръката, двамата се вмъкнаха в една празна стая зад ъгъла и изчезнаха.
В часа по история Роуз почука на вратата и направи знак на Саша и Брет да излязат навън. В коридора тихо им съобщи:
— Госпожа Шрайвър се обади от болницата да съобщи, че състоянието на господин Шрайвър се е влошило. Искаше да кажа на Брет, но предположих, че ще иска и ти да знаеш, Саша. Предположението й беше грешно, но Саша не каза нищо. Двамата я последваха до канцеларията и се подписаха, че ще отсъстват през останалата част от деня, после тръгнаха обратно по коридора.
— Ще ходиш ли в болницата? — измърмори той, без да я поглежда.
— Само заради Крис. Не знае, че Тим ме е ударил снощи. Все още вярва, че в онова болнично легло лежи баща му, така че ще ида заради него — и тя тръгна напред.
— Крис стана Гарван преди три часа.
Саша се закова на място, после се обърна, така разтреперана, че гласът й изтъня.
— Лъжеш. Никога не би го направил.
— Господин Бруно отиде в болницата и му каза, че може да спаси живота на баща си, ако стане един от нас. — Той поклати бавно глава, сякаш я съжаляваше. — Кога ще се събудиш и ще разбереш, че Ерикс винаги печели? Винаги ще изберат него.
— Но не всички.
— Напротив, всички. Хората искат разни неща, искат ги силно, а ти се самозалъгваш, ако си мислиш, че можеш да спреш някого да дойде при нас.
— Но мога да опитам. Длъжна съм да опитам.
— Със същия успех можеш да хвърлиш капка вода в горски пожар. Никой не е имунизиран. Никой. Даже и баща ми, господин Добродетелния. Цял живот плюска като ламя, а после седна да се притеснява, че ще ритне камбаната и мама ще изрита Крис на улицата. Бруно му обеща, че ще е жив поне докато Крис не стане на възраст да живее сам.
— Защо го мрази толкова?
— Баща ми си имал гадже в Русия. Умряла при раждането на Крис, а той го доведе у дома и каза на мама, че трябва да го гледа като неин. Хората вечно оплескват нещата, а после хленчат или пък точат лиги по нещо, което не могат да постигнат сами, така че Ерикс им го обещава. Крис си продаде душата, за да спаси живота на татко, понеже си знаеше, че ако старият вземе да пукне, ще трябва да рови по кофите, за да не умре от глад. — Той навря лице в нейното. — А ти какво можеш да предложиш на такива като баща ми и Крис?
— Истината.
— И си мислиш, че това ще свърши работа на Крис? Че истината ще спаси баща ми?
— Щеше да ги спаси, ако бяха наясно с нея, преди да продадат душите си. Обещанията на Ерикс са лъжа, примамка за отчаяни хора.
— Най-голямата ти грешка е, че не схващаш, че всички са отчаяни. Ерикс трябва само да разбере какво точно искат и да им го обещае. Почакай само и ще видиш колко от новите ти приятелчета ще предпочетат истината.
В този момент сякаш покривът на училището се продъни и от ясното небе я удари мълния от ярост. Тя го сграбчи за врата, бутна го с всичка сила и заедно полетяха към шкафчетата. Притисна го назад, стиснала шията му, без да обръща внимание на дращещите я ръце, на отчаяните му ритници. Искаше да го убие, още сега, за да не може да разпространява лъжите на Ерикс пред другите.
Когато Саша не се върна да си вземе раницата, Джакс се изправи и излезе от стаята под претекст, че му е лошо, за да не би Бруно да заподозре нещо. Но още щом излезе в коридора и се насочи към канцеларията, сърцето му спря. Саша бе сграбчила Брет за шията и го бе притиснала към шкафчетата — стана му ясно, че е пресякла границата между Анаво и Мефисто. Знаеше, че ще се случи, че е неизбежно, но не беше очаквал да е толкова скоро. Всичко бе заради целувките, но колкото и да му се искаше да се почувства гузен, вина така и не го обхвана. Вместо това се възхити на яростта и решителността й — изглеждаше великолепно.