Но само след миг се усети, че разполага само с няколко секунди, преди друг да излезе в коридора и да ги види, така че побърза да се транспортира при тях, да освободи шията на Брет от ръцете й и да я отмести настрани.
— Мирувай.
Изгубил съзнание, Брет се свлече на пода и Джакс се приведе над него, положи длани върху тялото му, за да излекува нараняванията по шията и ларинкса. После хвана Саша за ръката, задърпа я към първата врата по пътя им, която се оказа стаята на момичета, и докато вратата се затваряше зад гърба им, изтри паметта на Брет и го събуди. Вероятно щеше да се чуди как се е озовал на пода, но не за дълго. Щеше да си вземе раницата, да иде в болницата и така и да не разбере колко близо е бил до смъртта.
Джакс заключи вратата с поглед, после се обърна към нея. Саша стоеше изпъната в червената си рокля и черни ботуши, сините й очи пламтяха от справедлив гняв, а гърдите й се издигаха неспокойно. Никога не бе изглеждала по-прелестна.
— За малко да го убиеш. Това не бива да се случва, нали разбираш?
Тя кимна.
— Защо му скочи така?
Саша тихо му разказа какво се е случило.
Когато приключи, Джакс не знаеше на какво да се чуди повече — че не плаче или че не се опитва да се измъкне и да хукне след Брет, за да довърши започнатото.
— След като и Крис е преминал от другата страна, вече няма причина да се връщаш в онази къща. Ще ти приберем нещата и ще те преместим при нас в някоя свободна спалня.
— Не. Оставам тук. Искам да разбера какви са плановете на Бруно за Мелани. Ако Тим умре, тя няма да се отдели от Бруно. Може даже да замине с него за срещата.
— Не мога да ти позволя, Саша. Ако разберат, че си Анаво, всичко ще приключи.
— Няма да разберат, защото няма да събудя подозренията им. Не ме е страх от Бруно. Ще ми се да го убия.
— Но той ще го долови, както долавя и страха, и няма да спре, докато не разбере причината.
— Искам да разбера къде ще е срещата, защото веднъж узная ли, вече няма да имате нужда от Бруно.
— И какво ще стане тогава? Все така твърдо ли си решена да се откажеш от Мефисто и да си бъдеш както преди?
— Не знам. И в момента не мога да разсъждавам като хората, понеже съм впрегнала всички сили, за да се овладея и да не погна Брет.
Джакс се бе упражнявал да контролира инстинктите си десетилетия наред. А ето че в лицето на Саша се сблъскваше с нов проблем.
— Върни се в стаята, вземи си раницата и си тръгни. Ако Бруно те заговори, отговаряй, без да го поглеждаш, и се постарай да мислиш за каквото и да било друго, но не и колко го мразиш. Ще се справиш ли?
— Мисля, че да.
— Ще те чакам пред вратата.
Той отново я хвана за ръката и я преведе през коридора, а после зачака пред вратата. Дано, о дано успееше да излезе, без да се нахвърли срещу Бруно. Вярно, че беше невероятно силна, но не би могла да се мери с един Ския. В мига, в който се показа през вратата, той се огледа бързо, увери се, че в коридора няма никой, после я дръпна в прегръдките си. След пет секунди бяха в бойната зала.
— Защо сме тук?
— Всичко се промени, Саша.
— Под всичко имаш предвид мен, нали?
— Ами горе-долу, да. — Той натисна бутона на интеркома и само след минута всички бяха при тях, а очите им пробягваха ту към него, ту към Саша.
Кий явно идваше от оранжерията. Бършеше калните си ръце и гледаше мрачно.
— Казвай.
Джакс заразказва какво се бе случило току-що, усещайки бушуващите емоции на присъстващите, особено на Феникс.
Щом млъкна, Феникс се обърна към Саша:
— В никакъв случай няма да се връщаш там. Това е като да оставиш агне в бърлогата на вълк.
— Обаче агне със зъби — намеси се Кий с особена усмивка, а очите му не се отделяха от Саша. — Значи се опита да убиеш изгубена душа, а? И как се чувстваш сега? Яд те е, че не успя да го довършиш? Или си гузна, задето си пожелала нечия смърт?
— Изобщо не се чувствам гузна. — Саша се обърна към Феникс. — Ако се върна, има вероятност да открия къде ще бъде срещата на Ския.
— Ще следим всеки ход на Бруно, а можем да направим същото и с Мелани. Безсмислено е да се връщаш, няма да го допуснем.
— А аз нямам ли думата? Ами свободната воля?