Выбрать главу

— Или всички, или никой. Знаеш правилата, Джакс.

Чудесно ги знаеше. И колкото и да му бе неприятно да я остави точно сега, нямаше избор.

— Ще ви чакам във фоайето — каза той на Кий и протегна ръка към Саша и раницата й. Две секунди по-късно бяха в стаята му, но той така и не я пусна. Хвърли раницата, притегли я в прегръдките си и я целуна. Дълбоко.

Когато я пусна, тя вдигна към него сънени очи, които рязко се разшириха, като че ли от изненада.

— Джакс, чак сега схванах какъв е проблемът на Феникс.

— Докато те целувах, си мислила за Феникс?

— Мислех си колко сте различни и изведнъж разбрах защо се чувства толкова нещастен. Защото се е променил наред с Джейн, но когато тя е загинала, е спрял да се променя. Не е можел да се върне към предишното си състояние, но е нямало как и да продължи да се променя. Вече гледа на нещата по друг начин, затова и не му хрумва да си търси случаен секс, понеже нещата вече не се въртят единствено около него. — Тя го изгледа изпитателно и добави тихо: — А въпросът ти снощи е провокиран от собствената ти промяна — променяш се със същата скорост, с която и аз.

Знаеше, че е права. Но не знаеше дали промяната е трайна. Ако тя си тръгнеше и се върнеше към предишната си същност, дали и с него щеше да стане така? Дали промяната у Феникс се бе запазила, защото Джейн бе загинала?

Той се замисли за миг, но после реши, че няма значение. Дори да се окажеше, че промяната е завинаги и че през остатъка от вечността ще е далеч по-нещастен, отколкото през изминалите хиляда години, пак нямаше да съжалява. Нали сега беше с него, важното бе да се наслаждава на всеки миг от присъствието й, докато не го загубеше.

И макар братята му да го чакаха, той приведе глава и отново я целуна.

Два часа по-късно, когато Джакс се обади да й каже, че я чака в колата отпред, Саша решаваше задачи по математика.

— Да идем да ти приберем нещата, докато останалите Шрайвър са в погребалния дом.

— Веднага идвам. — Тя си грабна палтото, излезе от стаята, но по пътя към стълбите зави в грешната посока и коридорът изведнъж свърши със стена.

Джакс отново звънна.

— Къде си?

— Изгубих се.

— Затвори очи и си представи, че си тук, до колата.

Саша спря и направи точно както й бе казал. Дявол да го вземе, как само й се зави свят! Когато отвори очи, се оказа, че е отвън, но вместо до мерцедеса, се бе озовала върху предния капак.

Скочи леко в снега и отвори вратата на колата. Отвътре я посрещна гръмкият му смях. Досега не го беше чувала да се смее така и веселостта му я зарази, смехът му я изпълни с радост, и вече беше трудно да се преструва, че му се сърди, задето й се присмива.

— Не знаех, че мога такива неща. Как го направих?

Той се разсмя още по-силно.

— Не особено добре. Казах да си представиш, че си… до колата.

Джакс спря да се смее едва когато преполовиха обрамчената от трепетлики алея, но усмивката остана да краси лицето му.

— Докато не станеш безсмъртна, ще можеш да го правиш само в рамките на планината, което не е толкова лошо — той едва се сдържа да не се разсмее отново. — Иначе кой знае къде ще се озовеш.

— Страшно готино беше. Ще се поупражнявам, като се върнем.

Той я погледна с развеселени очи.

— Хареса ти, а?

— Върховно е.

Влязоха в Телюрайд и Джакс спря пред дома на Шрайвър. Саша отключи с ключа, който криеха в задната част на къщата.

— Докато си прибираш багажа, ще поразгледам тук-там дали няма да намеря някаква следа за срещата на Бруно.

Саша приключи за по-малко от четвърт час и завари Джакс да рови из чекмеджетата в спалнята на Тим и Мелани.

— Намери ли нещо?

— Нищичко.

Саша надникна в дрешника.

— Накупила си е разни нови неща — отбеляза тя.

Джакс се приближи.

— Както не пропускаш да ми напомниш, аз съм мъж. Дрехите й ме интересуват по-малко и от онзиденшен хляб.

— Не става дума за дрехите, а за това, че са нови, още с етикетите, а и са все неща, които не може да носи в Телюрайд през декември. За по-топло време са.

— Може да се кани да иде на круиз. Или да скокне до Бахамите. Не е казано, че ще замине с Бруно.

— Няма пари за пътешествия. С Тим вечно се караха за пари. Отчасти затова се дразнеше толкова на присъствието ми, явявах се допълнителен разход.