Джакс отново погледна дрехите и поклати глава.
— Права си, че може да е следа, но по това време навсякъде из южното полукълбо е топло.
Саша се напъха в дрешника и отмести няколко чанти, обувки и мръсни дрехи, подтиквана от мисълта, че тя самата постоянно криеше от любопитната си майка разни неща под закачалките. Откри нова пътна чанта, все още с етикет, и я вдигна, за да надникне вътре.
— „Драмамин“. Слънцезащитен крем. Някакво криминале — тя вдигна очи. — И пътеводител за ресторантите в Кий Уест.
— Силно съм впечатлен! — възкликна Джакс. — Ще накарам Зий и Броуди да проверят всички резервации в Кий Уест за следващия уикенд.
— Може би няма да е зле да прегледат и чартърните лодки.
— Защо смяташ, че би наел лодка?
— Заради драмамина.
— Какво е това?
— Хапчета срещу морска болест.
Очите му се разшириха.
— В такъв случай задължително трябва да проверят и лодките. — Той хвърли поглед през рамо. — Трябва да се измитаме, преди някой да се е върнал.
— Готова съм.
Тъкмо се върнаха в стаята й, за да вземат куфарите, когато на вратата се позвъни.
— Чакай тук — каза Джакс и изчезна. След част от секундата се върна. — Отвън има някакъв тип от „Фед Екс“ разтоварва кашони на верандата.
— Сигурно са нещата ми от Оукланд.
Слязоха долу, Саша отвори вратата и действително видя името си върху първия кашон. Реши да приеме за добър знак, че вещите й пристигат точно когато си тръгваше. Докато Джакс товареше нещата в колата, тя драсна една бележка и я остави на кухненската маса. Кратко, простичко и крайно неясно, написа, че ще живее другаде, докато не намери начин да отиде при майка си в Русия.
Тръгнаха към планината. Когато преминаха през мъглите, Саша се запита колко ли време ще остане горе. По-малко от седмица? Или цяла вечност?
Джакс я погледна печално — в главата му се въртеше същият въпрос.
Джакс не можа да заспи, което беше крайно нетипично. Обикновено си лягаше, обръщаше се веднъж и мигновено заспиваше. А тази нощ зяпаше тавана и не можеше да накара мозъка си да изключи.
Вечерята бе преминала далеч по-добре, отколкото закуската. Саша не спря да задава въпроси за прибирането на Тим, а и братята му най-после се бяха укротили. Не след дълго се държаха както обичайно, шегуваха се, коментираха предстоящата акция, спореха за футбол, мусеха се на мърморенето на Дякон и хвалеха Ханс, когато дойде да провери дали храната им се услажда.
След вечерята двамата със Саша се качиха горе и известно време постояха в стаята му — Джакс не можеше да спре да я целува — докато не се появи Матилда и не й напомни да си оправя багажа. Лично тръгна подире й, шумолейки с рокля, уж за да й помогне, като не спираше да дърдори, че онази стая на третия етаж в розово и кафяво ще е чудесна за нея.
След трийсет минути се върнаха, а Дякон и друг един от Пургаторите, Алфред, влачеха нещата на Саша. Матилда обяви, че горе било твърде тихо и „бедното момиче“ нямало да може да мигне. И преди Джакс да разбере какво става, малката спалня до неговата всекидневна — същата, в която никога не сядаше — се напълни с мебелите от розово-кафявата спалня, а Матилда се зае да разопакова багажа и да дава наставления на Дякон, който не измени на дежурното си неодобрение.
В един момент Дякон не издържа и влетя в стаята на Джакс, за да му заяви в типичния си надут стил:
— Крайно неприлично е жена, която не ви е съпруга, да спи в една и съща къща с мъже, които не са й братя. Ще я отведа да живее с жената Лумина, която работи с компютъра.
— Не.
— Не бива да се настанява на този етаж от къщата. Ще я върна обратно на горния етаж.
— Не.
— Това ли е окончателният Ви отговор?
— Не й е никак лесно, Дякон. Няма смисъл да будува от страх. Ако й е по-спокойно да е близо до мен, значи така ще бъде.
Но докато лежеше в леглото, знаейки, че Саша е на по-малко от трийсет метра зад две тънки стени, му стана ясно защо Дякон бе настоявал толкова. От една страна, защото в очите му подобна уредба бе непристойна, но и защото е бил наясно, че Джакс ще се разкъсва, че е толкова близо до Саша и същевременно толкова далече. Очевидно се опасяваше, че няма да съумее да се държи като истински джентълмен.
И ако не беше знакът, който неминуемо щеше да остави върху нея, май беше съвсем прав.
Но никога не би го направил, при положение че Саша се колебаеше дали да остане.