— Сигурна съм — Саша излапа поредната маслена курабия. — А с какво се занимаваш тук?
— Посрещам новите. Дойде ли нов Лумина или Пургатор, известно време остават при мен. Грижа се за тях, докато не се почувстват като у дома си. Ако решиш да останеш тук и да живееш при нас, и ти ще отседнеш при мен за малко. Как ти звучи?
Саша стрелна Джакс с поглед. Танси беше безкрайно приятна, но ако я принудеха да се отдели от Джакс, май никак нямаше да й хареса живота в планината.
— Първо да видим как ще тръгнат нещата — отвърна спокойно Джакс. — За момента Саша е само на гости.
— Дано останеш. Много си хубава. Почти колкото Райли. — Танси извърна глава и подвикна. — Ангелче, искаш ли да видиш гостенката?
Саша буквално зяпна, когато Райли излезе от кухнята и й се усмихна.
— Здравей, Саша.
— Здрасти, Райли.
Райли се настани на пъстрия диван до Танси.
— Много съжалявам за миналата седмица. Дано не съм ти изкарала акъла.
— Няма нищо. Май разбирам защо го направи. Тук добре ли се чу… — Опа, май не беше много уместно да пита мъртво момиче дали се чувства добре. — Тук нормално ли вървят нещата?
— Все по-добре. В момента се опитвам да реша с какво точно да се занимавам. Чудя се между работа в библиотеката и счетоводните книги на Кий.
— Обичаш ли да четеш?
Райли кимна.
— Ако си избера библиотеката, ще мога да си поръчвам всякакви книги.
— А кое му е лошото?
Райли сбърчи нос.
— Че ще трябва да бърша праха от всички томове.
Разсмяха се задружно и гостуването се попроточи.
Вечерта, сгушена в прегръдките му, Саша попита:
— Тук ти харесва, нали?
— Понякога си мисля, че наистина щеше да ми харесва, ако не бях толкова неспокоен. Но идилията, която си създават Лумините, по-скоро ми напомня колко различно е при мен. Веднъж, преди много години, нещо превъртях и изгорих няколко къщурки. Шокирах ли те?
— Не.
— Никой не ми се разсърди, естествено. Вдигнаха си ги отново и не спряха да се молят за мен, докато си излежавах шестте месеца самота на Кианос.
Саша го прегърна силно и скоро и двамата се унесоха.
В понеделник вече Саша беше сигурна, че без солидна доза успокоителни няма да преживее раздялата с Джакс. Все по-често се замисляше дали действително да не остане с него и братята му, да приеме безсмъртието, а с него и Джакс за свой вечен партньор, но нещо я спираше. Работата му вече не я тревожеше, дори разбираше, че е наложителна. А че бяха синове на Ада й се струваше по-маловажно от факта, че притежаваше уникалната способност да спаси един от тях и да му даде шанс да заслужи Рая.
А и така бе хлътнала по Джакс, че не можеше да си представи да изпита такива чувства към другиго.
Мислеше и за майка си, чудеше се какво ли става, тревожеше се, но така и не получи друг имейл, нито обаждане, нищичко, което да я успокои. Докато пътуваха към училището, попита Джакс дали ще може да вижда майка си, ако остане с него — отговорът му бе отрицателен, трябвало да скъса всякакви връзки с външния свят. Това я стресна, но не оттам идваше колебанието й.
Започнаха часовете, а тя не успяваше да се съсредоточи, мислеше за изпитите, които започваха на следващия ден, за Коледата, която беше само след три дни. Мефисто почти бяха приключили с плана за нападението на Ския и щом станеха съвсем готови, щяха да отведат Бруно и изгубените му души, а след това да изчезнат. Джакс щеше да се върне в планината, Луцифер щеше да изтрие паметта й за всичко, свързано с него, а заедно с това и всичките й чувства. Щеше да го помни единствено като момче, с което известно време е учила в един клас. Ако пък поискаше, Луцифер можеше да й вземе и Анаво.
Късно следобед Аманда спря край шкафчето й я попита дали ще ходи на мача същата вечер.
— Там ще съм. Искаш ли да седнем заедно?
— Много ще ми е приятно, ако нямаш нищо против.
— Естествено, че нямам.
— Как е семейството?
— Добре са — излъга Саша. Не беше говорила с никой от тях от миналия вторник.
— Мислех си, че Брет ще ми се обади, но не съм го чувала.
— Радвай се! — Саша метна раницата на гърба си. — Ще се видим довечера, Аманда. — Докато се отдалечаваше, й мина през ум, че Аманда не би имала нищо против да й отиде на гости, което я подразни. Явно бе, че желанието й няма нищо общо със Саша — просто си търсеше извинение, за да отиде у Шрайвър и да се види с Брет.