Никой не знаеше, че вече не живее там, и се надяваше никой да не разбере. След ваканцията щеше да замине за Русия и вече нямаше да има значение, но за момента не искаше да я разпитват къде се е преместила.
Никой от семейство Шрайвър не й се беше обаждал, откакто бе напуснала къщата, така че се изненада, като видя Крис да я чака пред училището. Призля й при вида на сенките под очите му и го поздрави, без да го поглежда.
Колкото и да бе странно, първият му въпрос беше къде се е преместила.
— Какво значение има?
— Питам, защото майка ми се интересува дали не мога да дойда при теб, без значение къде.
— Не, няма начин. Няма място. — Ама как лъжеше само! — А и съм на гости, не е удобно да водя друг човек.
— При Ерин ли си отишла, или при Рейчъл?
— Не — тя въздъхна и загледа емблемата на Колорадския университет върху блузата му с качулка. — Мелани не може да те изрита, Крис. Ако се опита, иди в полицията.
— Предпочитам да дойда при теб.
— Гадно е в онази къща, а?
— Отвратително. Погребението на татко е утре, в случай че те интересува.
Не я интересуваше, затова не отговори.
Крие бръкна в джоба на суичъра си и извади пощенски плик.
— Остави го куриер. Майка ми заръча да го използвам като повод да се видя с теб.
Беше от майка й. Саша го пое, без да вдига поглед към очите му.
Крие понечи да се обърне, но се поколеба.
— Така ми се иска да не му бях повярвал.
— Знам. И на мен също.
Той сви рамене.
— Не че Бог е направил нещо за мен. Голяма работа, че и Ерикс ме излъга. Една и съща лъжа, само дето името е различно. — И той си тръгна, без да каже довиждане.
Саша отвори уста да го повика, но размисли. Вече го бе изгубила, все едно бе мъртъв.
Погледна писмото. Интересно защо майка й бе решила да пише писмо вместо имейл. Разкъса плика и отвътре изпаднаха паспорт и два самолетни билета — единият от Телюрайд до Денвър, а другият от Денвър до Санкт Петербург, Русия.
Миличка Саша,
Уредих да можеш да дойдеш при мен в Санкт Петербург за Коледа, а после да останеш, докато дойде време да започнеш университета. Вече съм те записала в училище и наех апартамент в една прекрасна стара сграда. Вземи само един куфар, останалото ще купим, когато пристигнеш. Продадох пръстена на баща ти на един колекционер, и това ни спаси, така че се надявам да ми простиш. Намерих и купувач за картината, който иска да я подари някому за Коледа, така че ще те помоля да ми я изпратиш по куриер веднага щом получиш писмото. Скоро ще се видим.
Странна бележка, направо студена. В главата й се заблъскаха хиляди мисли. Как ли се е сдобила с паспорт, който имаше вид на истински? И как точно е уредила Саша да може да иде в Русия? Та нали майка й не знаеше, че вече има документи? И защо не й беше писала имейл, нито й се беше обадила, поне колкото да я зарадва? А най-странното бе, че се беше съгласила да продаде картината. Ами Ерикс? Нима се бе отказал от нея? Той ли беше купувачът? Саша изстина при тази мисъл.
— Какво е това? — чу гласа на Джакс, който се приближаваше.
Тя му подаде писмото и той набързо го прочете. Погледна я със странно изражение.
— Продала е картината.
— Предполагам е имала нужда от пари, Джакс.
— Да, вероятно.
— Фалшификата ли ще изпратим?
Той кимна.
— Не можем да рискуваме оригиналът да попадне обратно в реалния свят, където Ерикс може да го докопа. Ще пратя някой от Лумините да го занесе в куриерската служба веднага щом се приберем и още вдругиден ще е при нея. — Той й върна билетите и писмото и заобиколи до шофьорското място.
Саша влезе в колата и веднага забеляза напрегнатата му челюст.
— Сега поне не се налага да се чудя какво да излъжа за акта за раждане.
Джакс не отговори.
— Джакс?
— Иди да намериш Броуди и да тръгваме.
— Моля те, Джакс, не можеш ли…
— Веднага, Саша! Върви!
Ако не беше толкова разстроен, щеше да му каже, че никак не й е приятно да й крещят, но като видя, че е на път да получи удар или да избухне в сълзи, излезе от колата и тръгна да търси Броуди, който най-вероятно се беше отплеснал с Джени в стаята на клуба по фотография.
Джакс измъкна телефона от джоба си и едва набра номера с треперещи пръсти. Когато Кий вдигна, попита направо: