Выбрать главу

Майка й се изправи.

— Нямам намерение да предавам лична информация за важни хора на когото и да било, а още по-малко на шефа му, който е престъпник и тиранин. Дори да знаех какво ще се случи, че Алекс ще ме обвини и ще ме депортират, пак нямаше да му издам кода на сейфа. Някои неща са по-големи от нас самите, Александра. А да постъпваш правилно, винаги си има цена.

— Радвам се, че си постъпила така благородно, Катя — прекъсна я Тим горчиво. — Може би ако не проявяваше такава избирателност в благородството си, всичко щеше да е различно.

Саша не разбираше за какво говори. Майка й имаше вид сякаш току-що са я ударили в корема, на лицето й се изписаха изненада и болка. Отвори уста, като да каже нещо, но вместо това излезе от стаята и отиде в кухнята, като не спираше да кълне на руски, докато тряскаше вратичките на шкафовете.

Какво толкова се беше случило, та се мразеха така? На Саша й се искаше да попита, но Тим беше почервенял и дишаше така тежко, че се уплаши да не му докара инфаркт, ако продължи да го разпитва.

Избърса сълзите си и се замисли какво ли ще е да живее в Русия. Щеше ли да може да завърши гимназия там? От мисълта, че едва говореше езика и трябва да ходи в училище, където не познава никого, й се зави свят.

— Къде ще живеем? — попита тя Тим. — Москва? Санкт Петербург?

Той не отговори веднага.

— Не можеш да тръгнеш с нея, Саша. Ти си американски гражданин. Трябва ти виза, за да влезеш в Русия.

Световъртежът премина в истински пристъп на паника.

— За колко време става визата?

Тим извърна очи, видимо смутен.

— Не много, но на теб няма да ти дадат виза. Поне не веднага. След като нашето правителство не й вярва, представи си колко са бесни руснаците, задето е избягала. Докато не разбере накъде духа вятърът, ще е твърде опасно да си с нея. Началникът на Касамов не се е отказал от желанието си да получи съдържанието на сейфа, а и нищо чудно да те използва, за да принуди Катя да го предаде. Не би искала да поеме такъв риск.

Саша се вцепени от ужас.

— Ще й направи ли нещо?

— Възможно е. Няма да те лъжа, Саша. Следващите няколко месеца ще бъдат много трудни за майка ти. Най-добре ще е да останеш тук, в безопасност, така че поне за това да не трябва да се тревожи.

— Тогава ще ида у някоя приятелка, докато замина при нея.

— Не, Саша. Точно за това съм дошъл. Засега ще живееш при мен.

Саша премигна. Та това звучеше ужасно.

— А ти къде живееш?

— В Колорадо — Телюрайд. Докато майка ти уреди нещата, ще живееш с нас. Ще се запознаеш с леля си и братовчедите си. Имам две момчета, горе-долу на твоята възраст.

Двама тийнейджъри и един непознат, който е мразел баща й — никак нямаше да й е лесно да преглътне раздялата с майка си.

Тим отново въздъхна. А може би просто дишаше тежко заради килограмите. Едно нещо бе сигурно — изобщо не приличаше на шпионин.

— Нали работиш за ЦРУ, което е част от Държавния департамент? Не можеш ли да помогнеш на мама?

— Вече не съм в ЦРУ. — Лицето му бе толкова тлъсто, че дори когато се смръщи, чертите му едва помръднаха. — Напуснах, след като убиха баща ти и се опитаха да го припишат на мен. Мислеха, че аз съм го издал. Нямаше никакви доказателства, естествено, защото не е вярно. — Той се прокашля и се втренчи в пода. — Беше най-добрият ми приятел, докато не се ожених за сестра му. Мелани никога не го е харесвала, но осъзнах, че го мрази чак… по-късно.

Той не каза „когато вече беше късно“, но Саша го долови в тона му. Леля й явно бе истинска вещица. А сега щеше да се наложи да живее с нея.

— А татко мразеше ли я?

— Не, но гледаше да я избягва, защото вечно се мръщеше и се държеше враждебно. След като се оженихме, си мислех, че ще успея да ги сдобря, и организирах вечеря във Вашингтон. Огромна грешка. Вечерята приключи с шумен скандал, а тя стана и го обвини, че се опитва да провали кариерата ми. Нещата се разчуха, както винаги се случва в такива ситуации, и когато го убиха, бях първият, когото разследваха. По онова време бях в Русия, проучвах Юрий Андреевич. Не успяха да намерят никакви доказателства, че съм го предал.

— Щом не си бил ти, то тогава кой е бил?

Той срещна погледа й с блеснали от гняв очи.

— Ако знаех, щях да направя всичко възможно да си получи наказанието. Бих му отнел всичко, което обича — гласът му се задави от ярост. — Бих го накарал да се моли да умре.