— Май не разбираш колко всъщност мрази Крис.
— Напротив, разбирам. Още преди да положи клетвата си е била зла кучка.
— Като говорим за клетви, познай кой ще е следващ довечера?
— Аманда няма да го направи, Брет. Сигурна съм.
— Ела в къщата на духовете довечера и сама ще видиш. — И Брет затвори телефона.
Саша моментално набра телефона на Аманда, но тя естествено не вдигна. Остави й съобщение, умоляваше я да не го прави, да изчака да поговори с нея.
Затвори, погледна колко е часът и изпъшка гласно. Минаваше девет. Спала беше часове наред и беше изпуснала мача. Дали Джакс бе разочарован? Дали знаеше, че й е прилошало. Вероятно. Матилда сигурно му е казала.
Тя разтърси глава, за да проясни съзнанието си, изправи се и дръпна чифт дънки от дрешника. Докато се обличаше и прибираше косата си в опашка, запресмята с колко време разполага, преди Аманда да положи клетвата. Ами ако и Бруно беше там, какво щеше да направи? Не можеше да нападне Брет и останалите, защото Бруно щеше да разбере, че е по-специална.
Може би щеше да успее да стигне преди останалите, да се скрие някъде, а после да грабне Аманда и да побегне с нея.
Прекоси малката всекидневна и почука на вратата на Джакс. Както и очакваше, отговор нямаше. Вероятно още беше в училище. Мина през стаята му, влезе в банята, изми си зъбите, после се върна за палтото. Стисна палци да се окаже, че достатъчно се бе упражнявала, затвори очи и си представи, че е в гаража.
Когато отвори очи, стоеше на покрива на гаража и се хлъзгаше по наклонената повърхност към ръба. А до земята имаше още много.
Побърза да затвори отново очи, представи си, че е вътре в гаража, и въздъхна с облекчение, когато се приземи на каменния под до страничната врата, точно под закачалката с ключовете. Не светна лампата, за да не дойде някой да я пита къде е тръгнала. Веднага щяха да повикат Джакс и той щеше да й каже, че не бива да тръгва, че ако Аманда е решила да положи клетвата, Саша не би могла да й помогне.
Може и така да беше, но трябваше да опита.
Избра си едно „Субару Аутбек“ понеже беше най-близо, а и вратата зад него не беше подпряна от пряспа. Даде заден, после натисна копчето на сенника и вратата на гаража се затвори обратно.
В колата беше студено и зъбите й тракаха, докато се спускаше по дългата алея, през гората, по тесния път към главното шосе. Беше спряло да вали, та поне виждаше по-ясно, поне докато не стигна мъглите. Но и от тях се отскубна и след още няколко остри завоя излезе на шосето.
Пое към Телюрайд и се опита да си спомни колко още имаше до отклонението за Ласт Долър Роуд. Знаеше, че къщата на духовете е там някъде, чувала бе да я споменават. Някакво семейство с фамилно име Тайлър я построило през седемдесетте години, но в един момент бащата полудял и изпозастрелял всички. Оттогава стояла празна, понеже потенциалните купувачи твърдели, че вътре бродят духове. Вярно или не, местните хлапета от години ползваха къщата като терен за купони.
Пряката се оказа по-близо, отколкото очакваше, та се наложи да вземе завоя доста остро, колата поднесе и за малко да се озове в канавката. Във вените й нахлу адреналин и още повече засили тревогата й. Пое бавно нагоре, като не спираше да оглежда шосето в търсене на отбивка към къщата. Имаше няколко, но на нито една табела отпред не гласеше „Тайлър“. Вече наближаваше малкото летище, когато зърна стара, ръждясала табела. Името отдавна бе избеляло, но някой бе изписал отгоре „Къщата На Духовете“ с бяла боя.
Саша потрепери и засили отоплението.
Пътят криволичеше стръмно нагоре и тя се озова пред къщата съвсем неочаквано. Между дърветата имаше пространство, колкото да побере малката къщурка и дворчето пред нея. Колата на Ист вече беше там, така че нямаше как да се скрие и да чака. Но пък не се виждаха други коли, така че Бруно явно още не беше пристигнал. Къщата тъмнееше, с изключение на един-единствен бледо осветен прозорец. Вътре гореше камина или може би свещ.
Страхът вече бе завладял всяка клетка от тялото й. Пое си дълбоко въздух, изгаси двигателя и излезе от колата. Старата веранда простена и изскърца под краката й, когато изкачи стъпалата и стигна входната врата. Понечи да почука, после се сети, че къщата е изоставена, а пък тя самата не идваше на гости. Дръжката се завъртя в ръката й и вратата се отвори навътре, разкривайки малко, прашно антре с тясно стълбище край едната стена и врата към всекидневната на другата. Долови ниски гласове и сдържано, болезнено стенание.