Запристъпва бавно към входа на всекидневната и почти подскочи, когато една от дъските на пода шумно изскърца, но тъй като никой не дотича, тя продължи напред. На прага замръзна. Стаята беше празна, осветена единствено от огъня в камината и трите свещи на пода, всяка от които осветяваше големите цифри, изписани с черен спрей: 66Х. Мислите й несъзнателно литнаха към празния склад на Кей 26, към страшните лица на онези, които я ненавиждаха толкова, че да поискат да я пребият с камъни.
Пренебрегна спомена и се насили да се съсредоточи върху настоящето, върху Аманда. Тя лежеше гола на земята, краката и ръцете й бяха разперени като на марионетка в средата на буквата X, а китките и глезените бяха пристегнати към пода с въжета и колчета за палатка, забити направо в дъските. Беше в безсъзнание, а бледата й кожа бе нашарена с безброй подлютени, алени резки. Изгаряния от нажежения ръжен в ръцете на Брет, който дори и в този момент стърчеше от пламъците. Въздухът бе изпълнен с дим и блудкавата миризма на изгоряла плът.
Брет се дръпна от огъня, а Ист тръгна към Аманда с нож в ръка. Джулиан се облегна лениво на стената край камината, залюляла бутилка водка между пръстите си. Разсмя се с глас, когато видя Саша.
— Я гледайте кой е решил да се включи.
Саша се сети за думите на Райли. „До днес не знаех какво е зло.“ И когато картината проникна в съзнанието й, Саша осъзна, в миг на просветление, че не би могла да обърне гръб на това. Каквато и саможертва да се наложеше да направи, за да се откаже от собствената си смъртност и да остане Мефисто до края на вечността, длъжна бе да го направи. Аманда бе готова да се подложи на унижения и мъчения, а после и да врече душата си на един лъжец само за да бъде различна. Може би Брет беше прав и действително никой не е застрахован. Ерикс бе като раково образувание и дори тя да не можеше да излекува човечеството, поне щеше да направи всичко по силите си да унищожи болестта.
Осъзна, че колебанията й се дължаха единствено на липса на увереност. Не вярваше, че ще й е по силите да залавя изгубени души, да ги води до другия край на света и да ги изпрати на смърт.
Но при вида на злото в стаята, вече не изпитваше никакво съмнение. Можеше да го направи. Искаше да го направи.
И тримата се обърнаха към нея и тя стисна юмруци.
— Пуснете Аманда! Обадих се на баща й и на шерифа.
Брет се ухили.
— Не е вярно. И нямаме никакво намерение да я пуснем. Сега е наша, нали така, Аманда? — Той се приближи до нея и я подритна с върха на ботуша си.
Аманда се свести и го погледна с обожание.
— Стана ли време? Дойде ли господин Бруно?
— Не още. Всеки момент. Но първо кажи „здрасти“ на Саша.
Аманда вдигна глава.
— Какво правиш на посвещението ми?
— Какви ги дрънкаш? Няма никакво посвещение! Трябва само да положиш клетвата. А те те измъчват, защото са извратени.
Брет доближи ръжена и Аманда замръзна, а очите й се разшириха от ужас. Но преди да допре мекия й бял корем с горещия метал, Саша се втурна напред, избута го с всички сили и изпита дълбоко удовлетворение, като видя как пада назад и се блъсва в стената. Ударът бе толкова силен, че мазилката се пропука, а той се смъкна на земята зашеметен и от главата му рукна кръв.
Джулиан се изправи и изгледа презрително сгърченото му тяло.
— Какъв мухльо.
После надигна бутилката с водка, излочи остатъка, вдигна я над главата си и я запокити срещу Саша.
Саша инстинктивно се наведе. Ръката й автоматично се вдигна и улови бутилката. Извъртя се пъргаво и я хвърли с такава сила, че тя изсвистя във въздуха и халоса Ист по главата. Дебелото стъкло се разтроши и Ист рухна като торба с цимент, а ножът издрънча на земята, изхвърча и спря пред краката на Джулиан. Тя понечи да се наведе да го вдигне, но в този момент Саша прелетя метър и половина и го грабна, преди Джулиан дори да се е привела. После се обърна да среже въжетата, които държаха Аманда към пода.
— Престани! Джулиан, ще провали всичко!
— Млъкни, глупачке. Няма никакво посвещение. Брет и Ист просто искаха да се позабавляват — Джулиан заусуква крака към Саша. — Намразих те в мига, в който те видях.
— Друг път ще си поплача — Саша метна ножа към най-отдалечената стена и се зарадва, когато острието му потъна в зида. Наведе се, хвана Аманда за ръката и я изправи на крака. — Можеш да се облечеш, преди да те прибера у вас, или да тръгнеш гола. Ти решаваш.