— Не искам да си тръгвам!
— Добре, значи тръгваш гола. — Саша повлече Аманда към входната врата, без да обръща внимание на жалките й опити да се освободи, без дори да трепне при проплакването й от болка.
— Очилата ми! Искам си очилата!
— Ще си купиш нови. — Притисна я с една ръка, а с другата хвана дръжката и дръпна вратата с такава сила, че тя се блъсна в стената отзад. Издърпа Аманда, но преди да стъпи на верандата, от тъмнината изникна фигурата на Бруно и спря в бледия кръг светлина, която бликаше от вътрешността на къщата.
— Добър вечер, Саша — поздрави я той с любезна усмивка. — Отиваш ли някъде?
Саша се приготви да го изблъска, но забеляза, че ръката му стиска пистолет.
— Защо не поостанеш?
Саша заотстъпва, без да пуска Аманда, без да знае какво да отговори. Добре че не знаеше коя е.
— За какво ти е пистолетът? Толкова ли отчаяно желаеш нови членове, че вече ги плашиш със смърт, ако откажат да се закълнат?
Бруно прекрачи прага и затвори вратата, принуждавайки я да отстъпи още повече, обратно в стаята, където Брет и Ист все още лежаха в безсъзнание, а Джулиан бе подхванала втора бутилка водка. Тъмните му очи мигом обходиха стаята, после се спряха върху нея.
— Справила си се с две осемнайсетгодишни момчета. Любопитно ми е, Саша, откъде такава сила?
— Ядосах се. Разстроих се. Брет измъчваше Аманда.
— Онова момче, Джак. Сигурен бях, че има нещо различно у него и вече знам защо. Започнал е да те променя. — Погледът му се премести върху Аманда, която се свиваше зад Саша. — Готова ли си?
Саша отброи няколко удара на сърцето си, преди да чуе плахия глас на Аманда:
— Да, господине.
— Повтаряй след мен. Отричам се от Бог и от Рая.
— Недей, Аманда. Не го изричай.
— Аз… Аз… как точно беше?
— Отричам се от Бог и от Рая.
Саша я чу, как преглъща.
— Отричам се от Бог и… ох!
Лакътят на Саша я сръга с такава сила, така че тя се преви на две и се хвана за корема.
Дулото на пистолета опря в бузата на Саша.
— Вдигни си ръцете над главата и да не си гъкнала. Ще ти пръсна мозъка, без окото ми да мигне.
Естествено, че нямаше да го направи. Саша се замоли Аманда съвсем да се разколебае и да загуби кураж и вяра. А ако не вярваше, нямаше как да се закълне.
— Отричам се… — Бруно подхвана отново.
Вече нищо не пречеше на Аманда да се отдръпне от Саша, но тя не го направи. Напротив, притисна се още по-плътно до нея. И прошепна някъде зад гърба й, малко над рамото:
— Отричам се от Бог и от Рая.
— Вричам душата си на Ерикс, сега и завинаги.
— Вричам… — Тя си пое дълбоко въздух, но преди да успее да довърши, Брет се размърда и надигна глава.
— Исусе, какво стана? Аманда, какво става? Как успя да се развържеш? — Очите му бавно фокусираха Саша и той се намръщи. — Трябваше да те хвърля от оная скала заедно с Райли.
Зад гърба й Аманда замръзна.
— Значи ти си виновен за смъртта на Райли!
Брет премигна объркано.
— Какво? Естествено, че не съм. — Опита се да се изправи на крака, но отново залитна и седна обратно, съвсем замаян. — Мръсната кучка не ми обръщаше внимание, искаше да ме разкара. Но аз й дадох да разбере, нали, Ист? — Той се намръщи озадачено. — Ист? — Очите му се обърнаха към Джулиан, която смучеше водката, сякаш беше бистра вода. — Това Саша ли го направи?
— Аха. Оказа се истински супермен. Или може би жената котка. Да я беше видял как се мята.
— Саша? — Аманда сграбчи пуловера си. — Може ли да си вървим вече?
— Ти си тръгвай, ако искаш — обади се Бруно, — но сама. Ние със Саша ще се поразходим.
С опрян в слепоочието й пистолет, Саша нямаше друг избор, освен да каже:
— Върви, Аманда. Ключовете от колата са в джоба ми.
— Благодаря ти, Саша. Ужасно… съжалявам. — Тя бръкна в джоба на Саша, взе ключовете, после се промъкна зад гърба й, събра си дрехите от ъгъла на стаята и закуцука навън. След няколко секунди чуха мотора на колата.
— Ще иде в полицията.
— Не е изключено, но ние отдавна ще сме изчезнали, така че няма значение. Джулиан, завържи я.
— Къде ще ме водиш?
— При Ерикс, естествено. Специална доставка. Добре че успя да я примамиш, Брет.
Значи вече знаеше, че е Анаво. Бяха й устроили клопка. Заля я вълна на ужас.