— Защо му е на Ерикс да ме вижда?
— О, моля те, да не си играем игрички. Ти си Анаво и Ерикс ми нареди да те заведа при него.
— Откъде знаеш?
Потъналите му в сянка очи светнаха злобно.
— Майка ти му каза за белега ти.
— Лъжеш. Майка ми никога не би продала душата си. Никога.
Той се разсмя шумно, сякаш искрено се забавляваше.
— Невероятно си наивна. И заблудена. Всички са податливи. Нима не знаеш?
— Но тя не би го направила. Знам, че лъжеш.
Бруно вдигна рамене.
— Мисли си, каквото искаш. — Той протегна ръка и рязко дръпна пуловера й, после се приведе да огледа кожата под гърдата й, малката буква, която се бе оказала дамгата на смъртта. — Ето го, точно където е казала.
Единствените хора на тоя свят, които знаеха къде е белегът й, бяха майка й и Джакс. Внезапно разбра защо Джакс се бе разстроил така следобед. Платил бе солидна сума пари за пръстена, така че майка й да може да вземе Саша при себе си в Русия. И да не се налага да продава картината. Джакс бе прозрял какво се е случило, знаеше, че майка й няма намерение да я продаде, а да я подари заедно със Саша на Ерикс. Затова писмото звучеше така хладно, затова й пишеше да вземе само един куфар. Нали ако е мъртва, нямаше да й трябват дрехи.
Останала без дъх от болка, Саша залитна и се уплаши да не припадне от рязкото нахлуване на кръв в главата си. Някъде в Рая, баща й чакаше съпругата си, но тя никога нямаше да пристигне. А някъде на другия край на света, майка й чакаше да предадат Саша на Ерикс. Дали й бяха обещали безсмъртие в замяна на дъщеря й?
Мили боже, не знаеше, че съществува такава болка.
А къде ли беше Джакс? Дали щеше да се прибере, да открие, че е изчезнала, и да тръгне да я търси? И дали щеше да дойде навреме? Нали не носеше знака му, може би никога нямаше да я открие. Но поне нямаше да пристигне в момента, в който я убиваха, както се беше случило с Феникс и Джейн.
Освен ако Ерикс не се бе свързал с него. Дали би го направил, за да си достави извратеното удоволствие да гледа как Джакс става свидетел на смъртта й?
— Е, струваше ли си да става така заради Аманда? — Бруно прекъсна мислите й.
— Бих го направила пак.
— Въпреки че те изостави тук?
— Не е глупава. Няма как да ми помогне, най-много да я убият.
Бруно се наведе и я вдигна, после се обърна и тръгна към вратата.
— Май си съвсем близо до промяната, а? Още един ден и щеше да станеш Мефисто.
Тя се стегна в ръцете му и изви китки в отчаян опит да се освободи от въжето. Дали имаше достатъчно сили?
— Няма как да избягаш — отбеляза самодоволно Бруно, докато крачеше към колата си. — Бягам по-бързо от теб, а въпреки свръхестествената ти сила, мога да те смачкам като гнида. Дори да скъсаш въжето, пак няма да се измъкнеш.
През цялото време, докато мислеше как да се спаси, наред с парализиращия страх, че може би е прав и че няма да успее, някакво шесто чувство й нашепваше, че Джакс е наблизо. Усещаше присъствието му някъде наоколо. А после долови уханието на сайдер и канела и сърцето й затупка.
— Няма нужда да късам въжето. И без това ти е спукана работата.
Пред тях се изпречи черна стена и Бруно се закова на място.
Мефисто бяха пристигнали.
И докато шестимата се материализираха от нищото, Саша си спомни с кристална яснота нощта, в която бе срещнала Джакс.
„От всички три милиарда мъже по света, защо ще избереш мен? Та аз съм чудовище.“ Искаше да му каже, че никога не би избрала друг от онези три милиарда, защото искаше единствено него. Той си беше нейното чудовище и щеше да го обича завинаги.
Петнадесета глава
Бруно опита да я хвърли на земята и да побегне, но вече беше късно. Джакс литна срещу тях, полите на шлифера му се развяха и ги обгърнаха в тъмнина. Саша едва си пое дъх и вече мигаше срещу дневна светлина, лежейки на земята. Върху пясък. Усещаше песъчинките под бузата си. Вдигна глава и видя Джакс, изправен над Бруно с разперени ръце, да крещи към небето нещо неразбираемо.
Дръпна ръце и най-после скъса въжето, после побърза да развърже глезените си и да скочи на крака. Бяха насред пустинята, между гигантски дюни, набраздени от ветровете. Нямаше никаква растителност. Пустош, над която се пропукваше зората. Бяха много далече от Колорадо.
Бруно ридаеше отчаяно, хлипаше силно, умоляваше Джакс да го пощади. Обърна се и към нея с разплакани очи: