Тя го прегърна през кръста, притисна се плътно до него и се разплака заради сълзите му.
— Джакс, вече бях решила да остана.
Той замръзна.
— Така ли?
— Не мога да обърна гръб на всичко това, на Ерикс и на страданията, които причинява — Отмести се и той вдигна глава, а тя впи очи в неговите, обрамчени от гъсти, черни мигли. — И не искам да се разделям с теб. Обичам те.
Очите му отново се напълниха със сълзи.
Саша се вдигна на пръсти и го целуна.
— Ами ако аз никога… не съм сигурен дали мога да те обичам така, както трябва. Влюбен съм до полуда в теб, но дали е същото? Дали това е важното?
— Не знам, но разполагаме с доста време да разберем.
Вятърът свиреше през дюните и ги посипваше с пясък.
— Когато се върнат с другите, ще можем да си идем у дома.
У дома. Където щеше да живее през останалата част от безкрая. Толкова беше странно, че дори не можеше да си го представи. Хубавото беше, че можеше да мисли за непосредственото бъдеще.
— Мога ли да се преместя в твоята стая?
— Много ще ми е приятно. Твоето легло ми идва доста късо, краката ми висят.
— Всъщност не говоря за сън, Джакс.
Джакс я погледна сериозно, почти смръщен.
— Сигурна ли си, Саша? Напълно сигурна? Защото след това няма връщане назад.
Тя кимна.
— Напълно съм сигурна.
Той я целуна и тя усети, как го изпълва щастие. Екстаз.
Може би и с нея щеше да е така, но имаше нещо друго. И когато Джакс вдигна глава, го попита дали би могла да види майка си.
— Знам какво ще се случи с нея — очите й неволно пробягаха към пясъка, — но искам да я видя за последно.
— Не мисля, че е разумно. Ще се разстроиш. По-добре да запазиш хубав спомен, отпреди клетвата.
— Трябва да знам защо го е направила. Не мога да живея вечно, без да разбера. Моля те, Джакс. Нека я видя.
Той въздъхна и притисна главата й в рамото си.
— Ще попитам Кий.
След няколко минути се появи Феникс и метна Скот на земята, а след него пристигна Тай с господин Хулихан. Следващ пристигна Денис и Саша ужасено притисна длан в устата си, за да не изплаче на глас при вида на Крис, проснат на пясъка. Може и да се бе променила, може би вече не изпитваше състрадание към изгубените души, но все пак се разрида, когато Джакс изпрати Крис в черната яма дълбоко под земята. Не за този Крис, който изчезна пред очите й, а за онзи, който можеше да бъде.
Шестнадесета глава
Саша си взе душ, изяде супата с хрупкав френски хляб, която Матилда й бе донесла, а после изгледа последната част на „Безсъници в Сиатъл“ на телевизора зад портрета на братята Мефисто и зачака Джакс да се върне и да й каже дали Кий е съгласен да се види с майка си. Така и не разбра кога е заспала, но щом се събуди, лежеше под завивките, а Джакс се бе изтегнал до нея, подпрял глава на ръката си и бавно галеше косите й.
Лежеше върху покривката на леглото само по долнище на анцуг. Саша се прехласна по фигурата му, по гърдите му, раменете, мускулестите му ръце. Обърна се към него и той я целуна нежно, леко, мълвейки неразбираеми думи, а ръцете му я обгърнаха, дланите му я галеха, придърпаха ризата й нагоре и я измъкнаха през главата й. Внимателно я положи по гръб и се обърна, за да се вмъкне под завивките. Усети го да смъква анцуга, но не се пресегна да го докосне, доволна бе да го чака, да усеща милувките му, особено по гърдите.
— Толкова са ти топли ръцете.
— Студено ли ти е?
— Вече не.
Той отново се надигна на лакът и приближи лице до нейното, така че носовете им почти се опряха, а дъхът му галеше устните й, но не я целуна, а вместо това прошепна:
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Разстроена си и скърбиш. Опасявам се, че се възползвам, когато си най-ранима.
Нима бе възможно да е на косъм да я има, а да се тревожи, че би могла да съжали, че е в леглото му единствено защото изпитва потребност от близост? Тя обви ръце около врата му и зарови пръсти в меката му като коприна коса.
— Обичам те, Джакс.
— Първият път с мен няма да е като с нормален мъж. И то не заради обичайните усложнения. Мисля, че ще пари заради знака.
— Не се тревожи.
Той впи устни в нейните, отначало бавно, после все по-страстно и по-убедително, увличаше я към себе си, без да каже нито дума, без дори да помръдне. Тялото й се извиваше, тласкано от неконтролируеми пориви, надигаше се към неговото, притискаше се в него.