Выбрать главу

Саша зарови лице в гърдите на Джакс, погали го по косата и прошепна името му. Той се размърда и измърмори с дрезгав от съня глас:

— Пак ли? Три пъти не ти ли стигнаха? — Тихият му смях завибрира в гръдния й кош. — А аз се тревожех, че няма да ти хареса.

Саша така се смути, че цялата пламна.

— Джакс — прошепна тя. — Не сме сами.

Усети, че се раздвижва, вдига глава.

— Стига, момчета, та това е абсурдно. Какво правите тук?

Отговори му Кий.

— Трябва да вървим, Джакс. В Санкт Петербург вече е три следобед.

— Нужно ли беше всички да се домъкнете?

— Не беше нужно никой да се мъкне. Можехме да се обадим или да пратим Матилда. Но искахме да се уверим, че всичко е наред. Саша, добре ли си?

— Беше си съвсем добре, преди да се намъкнете всички и да я притесните до смърт. Изчезвайте.

Кий обаче продължи с властен тон.

— Обеща да не я маркираш, докато не се върнем от Русия и стане безсмъртна. Искам обяснение.

— А аз искам да съм в състояние да я намеря. Отказвам да изживея отново снощния ужас.

— А как всъщност ме откри вчера? Така и не ми каза.

— Броуди проследи джипиеса на колата, която беше взела.

— Маркирал си я, за да можеш да я намериш навсякъде, но сега и Ерикс ще може. И ако нещо се обърка, няма да има никакъв шанс да се скрие. Това е сериозно нарушение, Джакс. Когато се върнем, ще проведем събрание. Излишно е да казвам какво ще е наказанието, ако й се случи нещо заради знака ти.

— Ако нещо се случи със Саша, няма да ми пука какво ще ми направите.

— На път съм да забраня пътуването. Безсмислено е да рискуваме.

— Не е безсмислено Саша да се сбогува с майка си.

— Майка й вече си е отишла. Не разбирам какво ще спечели, ако я види сега — болезнен спомен, който няма да може да забрави. По-добре да я помни, каквато е била.

— Да не искаш да кажеш, че Джакс не може да ме заведе в Русия? — възкликна Саша, все така скрила лице.

— Казвам, че е глупаво да рискуваме. Трябва да следваш всяка една заповед, да правиш точно каквото ти казваме. Вече достатъчно знаеш за изгубените души, за да си наясно, че не са в състояние да изпитват друго, освен гняв и ненавист към хората. Любовта на майка ти не съществува. На нейно място има само амбиция да стане нещо повече за Ерикс от обикновена изгубена душа.

Саша знаеше, че е прав, но знаеше и че никога няма да намери покой, ако не разбере защо майка й бе продала душата си. Това нямаше да е сбогуване. Искаше само един отговор.

Най-после вдигна глава и погледна към Джакс. Изражението му бе непроницаемо, не успя да разбере дали е ядосан, доволен или нещо друго.

Той стисна леко рамото й.

— Да се обличаме и да вървим.

Според инструкциите Саша трябваше да се срещне с майка си в катедралата „Св. Петър и Павел“, където бяха погребани царете. И ако имейлът на Саша с молба да се срещнат именно там се бе сторил странен на майка й, то тя не се беше издала. Всякакви преструвки, че всичко е наред, бяха изоставени. Отговорът гласеше „Ще бъда там“ и нищо повече.

— Знае, че си с нас — подметна Денис, застанал до вазата със свежи цветя във фоайето.

— Откъде би могла да знае?

— Защото вече носиш знака на Джакс и Ерикс й е казал.

— Мислех, че докато съм скрита тук зад мъглите, Ерикс няма как да разбере.

— О, със сигурност знае — обади се Кий и хвърли гневен поглед към Джакс. — Просто докато си тук, не може да те докопа. Но в момента, в който потеглим, картинката се променя. Затова трябва веднага да влезеш в църквата и да си тръгнеш през изхода, който ти показахме на картата. Джакс ще те чака. Останалите ще се разпределим пред другите изходи, за всеки случай.

— За какъв случай?

Шестимата се спогледаха и накрая Джакс отговори тихо:

— Майка ти може да се опита да те убие, Саша — той сложи нещо твърдо и студено в ръката й. — Вземи ножа ми. — Той й показа кой от камъните, вградени в богато инкрустираната сребърна дръжка, да натисне, за да извади острието.

Саша го помнеше от онази нощ в Сан Франциско. С него бе намушкал Алекс Касамов.

— Откъде го имаш?

— Кий ми го поръча от Испания през 1855 година. — Той се усмихна с известна горчивина. — За седемстотния ми рожден ден.

— Кажи ми, че няма да се наложи да го използвам.

Той я погали по косата.