Нещо шумно се стовари върху кухненския под.
— Мамо? Добре ли си?
В отговор се чу нова порция руски ругатни.
Саша се втренчи в телевизора, мъчейки се да се овладее. И докато се бореше с паниката, видя лицето на Миси на екрана, последвано от това на Ейми Лий, а после Дейвид Холистър. Кейси Милс. Всичките Гарвани, а текстът в долната част на екрана гласеше: „Четиринадесет местни младежи загинаха при злополука с лодка“. Тя се приведе напред и напрегна слух да чуе говорителя.
— … не са сигурни защо са били навън толкова късно с открадната лодка, но говорител на бреговата охрана твърди, че младежите са членували в таен клуб в гимназията „Сейнт Майкъл“, известен като Гарваните. Нито един от младежите не е носел спасителна жилетка, когато бреговата охрана откликнала на зова за помощ.
Когато Джакс и братята му приключиха с Гарваните, беше почти шест сутринта в Калифорния и седем в Колорадо. Шестимата се транспортираха обратно у дома, в планината Мефисто, в главната зала на къщата. Из въздуха се носеше уханието на храна, бекон по-точно.
— Умирам от глад — каза Феникс. Всички, освен Джакс подеха същата песен и тръгнаха към трапезарията, без да губят време да се събличат. По средата на пътя Феникс се спря, обърна се и го погледна в очакване.
— Няма ли да хапнеш, братле?
— След малко. Искам да се обадя на Малик и да разбера какво е станало със Саша.
— Трябва да ядеш, Джакс. Иначе ще загубиш сили и няма да можеш да тръгнеш веднага.
— Ще ям, след като говоря с него.
Феникс се отдалечи, а Джакс извади телефона си. Малик вдигна на второто позвъняване.
— Как мина? — попита Джакс без предисловия. Нетърпението го съсипваше. Искаше да хукне още сега, тозчас да я види отново. Все още бе в еуфория, зашеметен от факта, че е открил Анаво, своята Анаво, все още се бореше с непреодолимия инстинкт да я грабне, да я доведе тук и никога да не я пусне.
Вярно, че най-важна бе свободната воля. Нали за това живееха, за това се бореха, но в момента копнееше да може да действа в разрез с разпоредбите. Беше им забранено да застават на пътя на свободната воля, така че трябваше да спечели сърцето на Саша като най-обикновен човек, което нямаше да е лесно. От романтични жестове разбираше, колкото и от плетки, тоест съвсем нищичко.
— Още спи — отвърна Малик.
Джакс се намръщи, а погледът му падна върху портрета на Джейн, единствената друга Анаво, която бяха открили, закачен до входната врата на замъка. Тревожеше се, че Саша спи толкова дълго.
— Изобщо ли не помръдва?
— Не. Странно. Нали ти си я приспал?
— Да, около полунощ. И при положение, че не съм там да поддържам ефекта, трябваше да се събуди до два-три часа.
— Може просто да е уморена — предположи Малик. — Или пък тялото й да се нуждае от покой след шока, който е преживяла.
— Но аз я излекувах. Няма от какво да се възстановява.
— Излекувал си тялото й, Джакс, но не и съзнанието й. Онези хлапета са се отнесли отвратително с нея. Вероятно не й е лесно да асимилира случилото се.
Малик бе умен човек, един от най-добрите сред хората, които работеха за Мефисто. Още от началото вербуваха хора да им помагат и подбираха най-човеколюбивите. Малик бяха открили в средата на осемнадесети век, беше единственият опазил душата си на кораб, пълен с последователи на Ерикс. И след като Джакс и братята му заведоха изгубените души и Ския в Ада на земята, предложиха на Малик да приеме безсмъртие, да стане Лумина и да се присъедини към тях във вечната им битка срещу Ерикс. Той бе приел и се бе превърнал в един от най-добрите им помощници. Джакс му се доверяваше изцяло и му бе възложил да наглежда Саша, а после да я проследи до дома й и да разбере къде живее. Нещо, което нямаше как да направи, след като тя продължаваше да спи.
— Идвам веднага щом обърна една енергийна напитка — каза Джакс. — В момента карам на батерии.
Малик не отговори.
— Ало? Малик? Там ли си?
— Май се събужда. Чакай малко.
— Нали си невидим? Не бива нито да те вижда, нито да те чуе.
— Естествено. Изчакай, Джакс.
Джакс закрачи из кръглото фоайе и зачака нетърпеливо.
— Ето, примигва. А сега се изправя, оглежда се, вижда камъните и свещите. Забелязва кръвта. Изглежда объркана. Май си спомня. Бедничката, изглежда уплашена до смърт.