— Ще ми се да можех. Пъхни го в джоба си за всеки случай. Не забравяй, че си страхотно силна, далеч по-силна от майка ти или която и да е изгубена душа, която би могла да я придружава. И каквото и да ти каже, дори за миг не й вярвай, че й пука за теб. Не забравяй какво знаеш за изгубените души. И за Ерикс.
Кий пристъпи към тях.
— Разполагаш с пет минути, Саша. Задаваш си въпросите, казваш каквото имаш да казваш, и си тръгваш. Ако се почувстваш заплашена, не реагирай. Просто си тръгни. Не забравяй, че ако използваш ножа и убиеш изгубена душа, Ерикс печели. Ще стане малко по-могъщ. А ако видиш Ския, бягай, сякаш те гони дявол.
— Ския могат ли да влизат в църква? И да стъпват по свещена земя?
— Да, защото не са потомци на Ада. Забраната важи само за падналите ангели и Мефисто. — Кий изгледа всеки от тях поотделно. — Готови ли сме?
Всички кимнаха и Джакс я прегърна.
Само след няколко мига стояха под колоните на входа на катедралата, на по-малко от два метра от портата. Саша мигом долови, че нещо не е наред — Джакс целият се стегна и я прегърна по-здраво.
— Имам предложение за Саша — обади се плътен глас.
Саша надникна над ръката му и го видя — Ерикс. Най-красивото същество, което бе зървала някога. Но макар да не можеше да откъсне смаяния си поглед, очите му я накараха да се разтрепери. Тези очи не отразяваха страданията на човечеството и тайните на вселената. Не бяха очи от Ада, а нещо безкрайно по-страшно: бяха съвсем пусти.
Като очи на кукла, мъртви и безизразни.
— Махни се от вратата, за да може Саша да влезе и да се види с майка си.
— Разбира се — отвърна Ерикс с дълбокия си, изкусителен глас. — Но първо ми се иска да помисли върху предложението ми да освободя майка й от клетвата.
— В замяна на какво? Собственият й живот? — Кий се изсмя насреща му. — Не става.
Саша се опита да отклони очи, но не успя. Искаше да проговори, но гърлото й отказваше да издаде и звук. Ръцете на Джакс я държаха като окови, тялото му бе напрегнато, готово да изчезне заедно с нея само за част от секундата. Само едно по-рязко движение от страна на Ерикс, и щяха да се озоват в Колорадо, преди дори да мигне. И Ерикс вероятно го долавяше, защото стоеше напълно неподвижен, но точно на пътя им.
— Искам документите.
— Вече ги имаш — отвърна Джакс.
— Имам онези боклуци, с които сте напълнили сейфа. Искам оригиналните дневници, писма, снимки и записи, които бащата и дядото на Катя са събирали там.
— Какво те кара да смяташ, че в кутията е имало и друго?
— Катя е знаела какво точно има и ме уверява, че съдържанието е заменено с вехтории. Предложението ми остава в сила още пет минути, точно колкото ще са нужни на Саша, за да влезе вътре и да види в какво се е превърнала майка й. И ще може да си я получи обратно, когато аз получа оригиналното съдържание на сейфа.
— Само че то не е у Саша.
— Ах, да, наясно съм с тази подробност, но тъй като тя вече е с вас, можем да го наречем предмет на колективна собственост. Ако Саша реши да приеме сделката, ще трябва всички да я спазите. — Ерикс се взираше в нея с ужасяващите си очи. — Можеш да спасиш душата на майка си, ако ми набавиш това, което желая.
Лъжеше я. Сигурна беше. И все пак изкушението да му повярва бе огромно. Тя извърна лице в шията на Джакс.
— Искам да видя мама.
— Задължително — отвърна Ерикс, — непременно влез да я видиш и помни, че е обречена да ми бъде слуга, да открива недоволните души, да им дава надежда и да ги води при мен. Вече съм й обещал безсмъртие, но ти имаш силата да й върнеш обещаното от Бог.
Джакс се размърда, бавно я придвижи към входа, без да я изпуска от ръцете си. Зий препречи пътя на Ерикс с рамо и отвори едното крило на масивната порта. Джакс я пусна току на прага и Саша се озова вътре, с извърнато навън лице.
— Обичам те — прошепна.
— Пази се.
Саша се обърна и потъна в пищната, разкошно украсена катедрала и макар очите й да обхождаха пейките и да търсеха майка й, не можаха да останат слепи за великолепието. Неколцина богомолци, коленичили до пейките с ръце върху облегалките, се молеха с приведени глави. Не виждаше лицата им, очите им. Дали сред тях имаше изгубени души или Ския?
— Саша! — някъде отдясно се чу силен шепот, Саша се извърна и въпреки всичко, се оказа неподготвена. Повдигна й се, а сърцето й се сви болезнено. Големите, тъмни очи на майка й, така прелестни, бяха опустошени.