— Никой не й я е давал. Беше омъжена за агент на ЦРУ с достъп до секретна информация. Научила паролите му, разровила се в папките, открила псевдонима на Михаил, прикритието му, местоположението му. И продала информацията на Юрий Андреевич срещу петдесет хиляди долара. А след като убиха Михаил, признала на Тим какво е направила, но вместо да каже, че лично е преровила файловете му, заявила, че аз съм й подала информацията. А той, макар да знаеше колко е отровна, как е готова на всичко, за да ме съсипе, все пак й беше повярвал и ме беше намразил.
— И са ти обещали, че Тим ще прозре истината, ще повярва в невинността ти и пак ще те заобича.
Майка й се разрида, похлупила лице в ръцете си.
— Толкова го исках, бях толкова сигурна, че ще го получа. Но всичко се оказа гнусна лъжа! Тим вече е бил мъртъв, когато съм полагала клетвата, а сега…
— А сега, понеже не можеш да върнеш нещата назад, си готова на всичко, за да станеш Ския и да живееш вечно. Затова си пожертвала мен.
Катя вдигна глава и заговори настойчиво:
— Ще ти се отплатя, Саша, кълна се! Моля те, просто му дай съдържанието на сейфа и ми помогни.
— Не мога да го направя, мамо. Не мога да дам на Ерикс възможността да погуби още хора.
— Но нали си ангел! Прояви милост!
Саша се изправи. Сега съжаляваше, че не бе послушала Джакс, че бе настояла да види майка си и да разбере защо е положила клетвата.
— Обичах те и знам, че и ти ме обичаше, но това вече не съществува. Времето ми изтече. Трябва да вървя.
Майка й също се изправи.
— Нима ще ми обърнеш гръб? На собствената си майка?
— Ти не си ми майка. За мен си напълно непозната. — И без да каже нищо повече — защото нямаше какво друго да каже — тя се извърна и тръгна към края на редицата, пъхнала ръка в джоба, свила пръсти около ножа на Джакс.
Но ножът не й потрябва. Майка й остана на мястото си, а риданията й отекнаха през подобната на пещера катедрала, и последваха Саша, докато крачеше към предната част на църквата, към параклиса на Екатерина, където бяха погребани имперските семейства на Русия, към източния изход и към Джакс, който я чакаше от другата страна.
Джакс крачеше напред-назад пред църквата и чакаше. Вече бе проверил часа най-малко стотина пъти, на всеки няколко секунди надничаше в айпода си. Мислено й повтаряше да бърза, да не остава вътре цели пет минути. Дълбоко съжаляваше, че се бе съгласил да я доведе. В момента идеята да я изпусне от погледа си, дори колкото да влезе в църква, му се струваше безразсъдна. Кий беше прав — какъв смисъл имаше да й позволи да се види с майка си? Само щеше да се разстрои.
Оставаха още четири минути.
Още нямаше четири и половина, а здрачът вече настъпваше над Санкт Петербург, небето бе станало сапфирено, набраздено в оранжево от залязващото слънце, чиито отражения багреха снега в лилаво. Джакс се приближи още повече до входа и отново погледна часовника.
Още три минути.
Втренчи се във вратата, сякаш можеше да накара Саша да се покаже само със силата на волята си.
— Имаш ли нещо за ядене? — попита някакъв мъж на руски зад гърба му.
Джакс само изви врат и отвърна:
— Не.
— А да ти се намират дребни?
Джакс му подаде една двайсетачка.
— Благодаря. — Мъжът прибра банкнотата, но не си тръгна. — Чакаш ли някого?
— Да.
— Защо не влезеш вътре да почакаш? Всички са добре дошли.
Не съвсем всички, но това нямаше да му го каже.
— И тук ми е добре.
— Има хора, които вярват, че Бог е във всяко свято място и че там злото не може да ги стигне.
Точно сега никак, ама никак не му беше до проповедите на някакъв набожен бездомник. Опита се да не му обръща внимание, втренчен във вратата. Това чакане го съсипваше. Ами ако не излезеше след пет минути? Ами ако точно в този момент някой й причиняваше болка? А той не можеше да бъде до нея, не можеше да я защити.
— А някои пък твърдят, че злото е навсякъде и че само любовта може да го победи, независимо къде е стъпил човек.
Джакс се обърна — старец с бяла брада и сълзящи очи.
— Аха — отвърна и пак погледна часовника.
Една минута.
— Видях дявола да влиза вътре. Как мислиш, дали смята да се покае?
Джакс рязко се извъртя.
— Какво каза?
— Ей сега, преди малко, там, отпред, видях дявола да влиза вътре. Целият в черно, а очите му мъртви. Чудя се дали не е дошъл да преглътне гордостта си?