— Именно затова трябва да спрем да подслоняваме Пургатори. Ако Богс беше заминал направо в Чистилището, вместо да идва тук, нямаше да успее да избяга и да се върне в истинския свят. Направо не помня откога не се е случвало Пургатор да не успее да се измъкне. Вечно бягат, а ние губим време да ги гоним.
Кий стисна юмруци. Май беше на път да си изпусне нервите, което рядко се случваше. И шестимата постоянно се движеха по тънкия ръб между тъмната страна, наследена от Мефистофел, и чистотата на душата на майка им, Анаво. Не беше лесно да работят с М. А и на моменти бе направо невъзможно. Преди много време, Луцифер се бе намесил и бе наредил на М. да не им се бърка, да осигурява двойниците и да остави синовете си да гонят изгубените души. Но все пак им беше баща и макар да бе паднал ангел, вечно чувстваше потребност да дава съвети, да предлага помощ, да поучава Кий как да действа.
Кий продължаваше да го гледа сърдито, преглъщайки яда си. Тай се обади, преди Кий да отговори и съвсем да се скарат:
— После ще мислим дали да приемаме други Пургатори. Сега да тръгваме.
Кий кимна, но не пропусна да хвърли последен суров поглед към Джакс.
— Да вървим.
Транспортираха се едновременно отвън, на стъпалата, които водеха към алеята за автомобили. Лумините, сто двадесет и двама на брой, стояха до колене в снега и чакаха да разберат каква е задачата. Кий набързо обясни ситуацията, а Феникс даде нареждания и инструкции за преследването. Само след пет минути всички, освен Пургаторите напуснаха планината.
Джакс се надяваше бързо да хванат Богс. Не беше сигурен колко ще издържи, преди нетърпението да го накара да направи нещо наистина тъпо, например да изостави гонитбата. Кий щеше да го направи на нищо, а после да свика съвет и нищо чудно братята да му тръснат шест месеца самота на Кианос, малкото островче в Северния Атлантик, където бяха израснали. Но може би си струваше да рискува, само и само да зърне Саша отново. Трябваше да я види, колкото се можеше по-скоро.
Времето сякаш летеше на бързи обороти, всяка секунда приближаваше Саша към мига, в който щеше да се сбогува с майка си. Трябваше да приготви всичко, което искаше да вземе със себе си в Колорадо, и да нареди в кашони нещата, които не се побираха в куфара й — една приятелка на мама щеше й ги изпрати по-късно.
Вцепенена, с напълно лишено от мисъл съзнание, Саша усили звука на айпода си и се втурна да си събира багажа. Щом приключи, отиде да помогне на майка си, която си тананикаше някаква руска песен от детските години в малкото уралско селце, където бе израснала. Саша я беше чувала стотици пъти. Обикновено тези песни я разведряваха, но днес само разпалиха гнева й.
— Всичко ли е лъжа, мамо? Наистина ли като дете си живяла в овцеферма?
— Истина е, Саша. Семейството ми притежаваше няколко имота, но по-голямата част от детството си прекарах във фермата с Марта.
— А как се запозна с татко?
— Подадох молба за американска виза, но ми отказаха. Когато научи, баща ти се свърза с мен, за да разбере дали съм склонна да му сътруднича, ако се погрижи да си получа визата.
— Ти обичаше ли го изобщо, или се омъжи за него заради гражданството?
Майка й изпусна пуловера, който сгъваше, и се обърна към нея с изражение, в което се четеше болка.
— Що за въпрос? Разбира се, че го обичах! Щях ли да остана с него, ако не го обичах? А и очевидно бракът не ми донесе гражданство.
Саша вдигна някакъв пуловер и започна да го сгъва, стиснала зъби, за да не заплаче. Копнееше всичко да се окаже кошмар. Разкъсваше се от възмущение, че майка й не й беше казала истината, а също и от болка и тревога. Ако мама й беше казала какво ги чака, нямаше да ходи на онова глупаво събрание снощи. И нямаше да се окаже на косъм от смъртта. Слушаше как майка й хлипа тихичко и се чувстваше ужасно.
— Трябвало е да се отървеш от сейфа. Да изгориш всички писма, бележки и снимки.
— Така е, но и през ум не ми е минавало, че някой знае за него. Преди да се появи Алекс, не се бях сещала за сейфа от години. А сега е късно. Реша ли да ида до Женева, ще ме проследят, ще ми измъкнат и документите, и снимките, преди да успея да ги унищожа. Не ми остава друго, освен да крия номера на сейфа и кода. — Тя вдигна очи от куфара, който пълнеше. — Възможно е някой да дойде и при теб и да ти поиска номера на кутията, но ти не знаеш нищо и така е най-добре.
— Не разбирам какво толкова ужасно може да има в тази кутия.
Майка й приседна на ръба на леглото.