Озова се във фоайето на сградата, в която живееше Саша, огледа пощенските кутии и изскърца със зъби от яд. Нямаше имена. А Малик не беше влизал вътре, само я бе проследил. Докато се чудеше дали няма да се наложи да се вмъква във всеки апартамент в сградата, за да я открие, вратата на асансьора се отвори и отвътре се показа някакъв мъж с цяла камара мебели върху количка. На униформата му се мъдреше логото на магазин за стоки втора употреба. В първия миг не му обърна внимание, но после забеляза, че на един от кашоните пише „Аненкова“.
— Хей — провикна се той. — Чакайте да ви задържа вратата.
— Благодаря.
Щом излязоха на тротоара, Джакс побърза да попита.
— Да не се мести някой? Търся си местенце и положението никак не е лесно.
— Апартамент с две спални, на петия етаж. Странна работа, човече. Май доста са бързали. Оставили са толкова хубави неща.
Сърцето на Джакс се преобърна.
— Наистина странно. Къде ли са отишли?
— Знам ли, но може би госпожата горе ще може да ти каже дали апартаментът е свободен.
— Госпожа ли?
— Аха, онази, дето ни се обади да приберем нещата. Номер петстотин и дванайсет.
Джакс се върна във входа, дематериализира се и се появи на петия етаж. Апартаментът беше в дъното на коридора, последният отдясно. Вратата беше отворена и в празния хол стоеше някаква жена и записваше нещо в тефтера си.
— Здравейте — обади се Джакс, след като чукна на вратата. — Търся Саша Аненкова. Дали е тук?
— Съжалявам, не — отвърна жената смутено. — Саша се изнесе днес.
Дявол да го вземе! Той прехвърли няколко варианта наум, после се приближи до жената, като гледаше да не застава твърде близо. Носеше слънчеви очила, но хората се плашеха и без да виждат очите му. Инстинктивно усещаха, че е опасен, че в него има нещо мрачно и зловещо. Жената действително се напрегна, но нямаше вид на уплашена.
— Не ми е споменавала, че ще се мести. Отдавна ли го планираха?
— Не, всичко стана много внезапно. Възникна спешен случай, някаква семейна история.
— Вие роднина ли сте й?
— О, не. Работех с майката на Саша. Дойдох да заключа апартамента.
Защо ли бе тръгнала така набързо? Заради случилото се снощи? Нима камъните на Гарваните я бяха изплашили дотам, че да реши да се премести? Това бе най-големият му кошмар. Бе открил Анаво, своята Анаво, а ето че беше изчезнала. Нищо чудно, че цял ден се чувстваше толкова напрегнат.
През целия си живот бе имал изключително силна интуиция. Това бе и една от причините да предвожда братята си по време на мисиите. Усещаше, ако нещо не е наред още преди да се прехвърлят в мястото на акцията, затова и предната нощ бе изпреварил останалите — нещо го тревожеше. Планираха акцията срещу Гарваните повече от седмица, след като Зий бе зърнал една от изгубените души на някакъв концерт в Сан Франциско, а после бе проследил момчето до дома му и до училище, където беше открил и останалите тринайсет. И щом установиха кой бе Ския на групата, Феникс състави план как да ги приберат, но точно преди да тръгнат от планината, Джакс бе завладян от лошо предчувствие. Беше им казал да му дадат десет минути преднина и бе тръгнал преди тях.
Още щом се бе появил в склада, видя златистото сияние около русокосото момиче в средата на стаята, а миг по-късно долови сладко соления й аромат. Бе открил своята Анаво, нещо, което бе чакал повече от хиляда години.
А сега бе изчезнала и той бе готов на всичко, за да я открие.
Явно трябваше да приложи сериозно актьорско майсторство. И солидна доза лъжи. Напъха ръце дълбоко в джобовете на шлифера си, за да не се поддаде на желанието да сграбчи жената и да я принуди да му каже всичко, и пророни колебливо.
— Аз, ъъ, съм съученик на Саша. И ние, ъм, ами, излизаме, и… — Успя да придаде на лицето си объркано и смутено изражение. — Не разбирам защо не ми се е обадила, не ми е казала.
— Не е имала време, но съм сигурна, че ще ти се обади, щом се установи на новото място.
— Надявам се. Имаме билети за концерт довечера.
— О! — Жената съвсем се обърка. — Всъщност съмнявам се, че ще успее да дойде. Не е в града. Замина за Колорадо, известно време ще поостане при леля си и вуйчо си.
— В Колорадо ли? А знаете ли къде точно в Колорадо? Нашите имат къща в Телюрайд, та може би като ходим там за Коледа, ще мога да се видя с нея. Дали няма да е някъде наблизо?
Жената му се усмихна с облекчение.