— Какво съвпадение! Точно там замина!
Джакс не вярваше в съвпадения. Всичко бе свързано, всичко се случваше по определена причина. А това, че Саша бе заминала за Телюрайд, само на тридесетина километра от планината Мефисто, беше знак от Бога, част от споразумението, което бе сключил с Джакс и братята му преди толкова много векове. Заветът Мефисто. Ако попречеха на Ерикс да превземе Ада, всеки един от тях щеше да намери своята Анаво, и ако успееше да спечели сърцето й, да я накара да остане и на свой ред да се превърне в Мефисто, щяха да получат онова, за което копнееха повече от всичко: покой за неспокойните си гневни души и равен шанс за място в Рая като всеки друг човек.
Изпълнен с въодушевление, той отвърна на усмивката й, тичешком излезе от апартамента, стигна дъното на коридора и изчезна. След секунди вече беше в Колорадо, при новия Лумина, Броуди, истински компютърен маниак, и припряно му обясняваше, че трябва да открие името на вуйчото на Саша.
Когато беше на дванадесет, Саша си беше счупила ръката при един волейболен мач. Първоначално бе усетила единствено пробождането, болката я бе връхлетяла едва след две-три минути.
Докато летяха към Телюрайд в малкия самолет от Денвър, тя седеше, впила поглед в планините през прозорчето, и се чудеше дали и сега щеше да се получи същото. В момента не усещаше нищо, но това надали щеше да трае дълго.
Тим мълчеше почти през цялото време, отговаряше само ако го питаше нещо, и то с половин изречение.
Слязоха от самолета, взеха багажа й и излязоха на паркинга, където ги чакаше неговата „Тойота Седан“. Пътуваха към града отново в мълчание. Саша гледаше право напред, без да отклонява поглед към къщите, сградите от миналия век, чаровните старомодни дюкянчета. Един-два пъти споменът от предната вечер неканено нахлуваше в съзнанието й, но тя го изтикваше и вместо това се съсредоточаваше в облаците над главата си. Гъсти и мрачни, те обгръщаха всичко в полумрак.
В главата й отекваше гласът на майка й, гърлото й се бе стегнало от неизплакани сълзи, но сега не можеше да си позволи да мисли за това. Питаше се какво ли правеха приятелите й от училище, как ли бяха приели новината за Гарваните. Така и нямаше да разберат, че Саша е ходила на онази среща. Не че имаше значение. Вероятно никога повече нямаше да види старите си приятели.
Най-накрая Тим свърна от главната улица и подкара през квартал от стари викториански сгради, а после спря в алеята пред къща, нашарена в зелено, червеникавокафяво и розово. Повечето от къщите на улицата бяха приятни, но боята на тази на Шрайвър се лющеше, дворът бе обрасъл с изсъхнали бурени, а предната веранда бе виснала в единия си край. Гаражът отстрани не беше в по-добро състояние.
Тим паркира в алеята до един хамър и отвори вратата.
— Давай да влизаме. Ще помоля момчетата да ти донесат багажа.
Саша го последва през задната врата и двамата влязоха в кухнята, където ги лъхна миризмата на прекипяло кафе. Купчини мръсни чинии почти скриваха плотовете, а по пода бяха разпилени бонбони „М& М“.
— Мелани!
Викът му я стресна, но тя не помръдна от мястото си, полускрита зад гърба му. Чуха се стъпки и Саша се стегна за срещата с лелята, която със сигурност щеше да я намрази.
Но вместо жена, иззад ъгъла се появи момче с щръкнала руса коса и тениска с лика на Джей Зи. Той хвърли един поглед към нея и се намръщи.
— Ти пък коя си, по дяволите?
Тим я хвана за ръката и я дръпна по-напред.
— Това е братовчедка ти, Саша. Ще поостане при нас известно време. Саша, това е Брет, големият ми син.
— Здравей — каза тя, без да се усмихва. Защо да се усмихва на някой, който я бе огледал от главата до петите и бе спрял поглед на гърдите й, преди да срещне очите й, при това с гримаса, която ясно показваше, че не я намира за достатъчно готина? Какъв нахалник!
— Иди да й вземеш багажа и го качи горе в стаята за гости — каза Тим.
— Да не е саката? Не съм пиколо — Брет се врътна и се изниза от кухнята.
Саша очакваше Тим да го настигне или поне да му извика да се върне, затова не можа да повярва, когато той равнодушно се запъти към хладилника и подхвърли през рамо:
— Ще изчакаме Крис да се прибере. Той ще ти качи саковете.
— Мога и сама да си ги взема, само ми кажи къде да ги занеса.
Тим мина покрай нея, сграбчил парче студена пица между дебелите си пръсти, и с пълна уста влезе в хола.