Миси потегли към Бей Бридж.
— Не лъжа, кълна се. Няма да съжаляваш.
— Но пък и не беше особено словоохотлива, та би ли ми обяснила какво точно трябва да направя, за да може Ерик да ми каже каквото ме интересува?
— Не е Ерик, а Ерикс. И е съвсем просто — нищо работа. Трябва да кажеш, че си съгласна да го следваш и да му помагаш да намира нови последователи, и ще ти даде каквото поискаш. Ако не вярваш, само ме виж. Не помниш ли колко бях дебела?
Саша не отвърна, макар чудесно да помнеше. Миси действително бе огромна, още от едно време, откакто се бе преместила в тяхното училище в четвърти клас. Но когато през август започнаха последната си година в гимназията, Миси се завърна като нов човек. Внезапно се бе оказала всеобща любимка, истинско грозно патенце, превърнало се във великолепен лебед, канеха я на всички купони, готините момчета се надпреварваха да я водят по срещи, включително и Смит Хардуик. После плъзна слух, че е станала Гарван, и славата й рязко угасна.
— Отслабнах заради Ерикс. Той промени живота ми — тя стрелна поглед към Саша, преди да завие в една странична уличка към „Ембаркадеро“. — Така че ще разбере кой е убил баща ти. Трябва само да станеш член.
— Как?
— Ами, казваш една клетва, и после…
— Имам предвид как ще разбере?
Миси обърна глава назад, докато паркираше успоредно на тротоара.
— Не съм съвсем сигурна, но какво значение има, след като може? Просто трябва да вярваш.
Още от дете майка й всяка седмица я водеше в Руската ортодоксална църква. И Саша вярваше в Бог, а не в някакъв странен тип, наречен Ерикс, но реши да си замълчи — на Миси нямаше да й стане приятно, нищо чудно даже да я върне обратно и да отмени поканата. Бог определено не беше на почит сред Гарваните. Някои твърдяха, че те се кланят на Сатаната, но ако съдеше по казаното от Миси, май не беше точно така. Не знаеше за какво става дума, но бе решена да разбере. Ако Ерикс, който и да беше той, притежаваше някаква специална сила и можеше да научи нещо за баща й, то тя бе готова да изрече глупавата им клетва. Нали беше само на думи, а Бог вероятно щеше да й прости, предвид обстоятелствата.
Всъщност цялата тая работа намирисваше на пълна глупост, но беше длъжна да опита, трябваше да разбере кой е застрелял баща й. Представяше си го сам в хотелската стая в Москва, как вдига глава при звука от разбитата врата, как някой влиза, прицелва се и стреля. Вероятно се е уплашил и в онзи кратък миг, преди да умре, е знаел, че ги оставя сам-сами.
И от това го е заболяло най-силно. На пръв поглед баща й беше твърдоглав и безцеремонен, но всъщност беше мек като памук. Когато се случеше Саша да покани приятелки с преспиване, той вечно им крещеше от другия край на къщата: „Момичета, я се успокойте и лягайте да спите!“. А на сутринта ги будеше, ухилен до уши, размахал готварска лъжица: „Състезанието по дъвчене започва след пет минути, chicas2“.
Накрая го върнаха в Щатите в метален сандък и майка й го погреба в Минесота, в покрайнините на Манкато, където бе израснал. Ковчегът беше увит със знаме, понеже известно време бе служил в армията. Беше се бил в Афганистан, преди да се уволни и да си намери нормална работа в една застрахователна компания.
На кого му беше притрябвало да застреля застрахователен агент? Нямаше никакъв смисъл. Според руските полицаи било злополучен обир, но единственото липсващо нещо беше телефонът му. Нищичко друго не бе отнето, освен живота му.
В началото Саша все чакаше да заловят убиеца и да го изправят пред съда, но това така и не се случи. Майка й повтаряше, че в Русия нещата стоят по-различно, че някои престъпления си остават неразкрити, понеже мафията подкупва полицията. Изписа цял куп писма до разни хора във Вашингтон, настояваше да принудят руското правителство да разследва случая, но нищо не се промени. Никой не знаеше кой е убил Майк Аненков и, което бе по-лошо, като че ли на никого не му пукаше.
Двете с Миси излязоха от колата, тръгнаха към брега, надолу към Кей 26. Миси я поведе през лабиринт от сгради и тесни улички, смътно осветени от лампите по ъглите, и рязко спря пред метална врата с табела ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Вратата се отвори още щом почука.
Саша се поколеба, но отвътре се показа Дейвид Холистър, хвана я за лакътя и я дръпна през прага.
— Добре че дойде — каза той и със свободната си ръка намести очилата върху масивния си нос. — Миси каза ли ти, че спазваме обет за мълчание?
Нима би споделила с някого, че се е хванала на нещо толкова глупаво.