Когато Саша не отговори, Мелани се приближи още по-близо и изкрещя:
— Отговори ми! Разбрали какво ти казвам?
Откъм вратата на стаята се чу гласът на Тим:
— Я по-полека, Мелани.
Мелани рязко се извъртя към него.
— На нейна страна ли заставаш?
— Нищо не ти е направила, освен че ти каза да оставиш баща й на мира. Върви да си пиеш лекарствата и млъквай. — Тим погледна към Саша, после към купчината дрехи, книги и тоалетни принадлежности на пода. Малките му очички се спряха на жена му. — Дръж се прилично с нея, иначе така бързо ще се обадя на онзи телефон, че свят ще ти се завие.
— Няма да посмееш!
— Хич не се заблуждавай! Ще се погрижа да те заключат и да хвърлят ключа.
С вид, сякаш всеки момент ще се пръсне, Мелани избута Тим от пътя си и излезе от стаята.
Интересно с кого я заплашваше. Кой бе толкова страшен, че Мелани да отстъпи и да си излезе от стаята? Лекар? Санаториум за психично болни?
Тим й кимна леко и на свой ред излезе.
Останала сама, Саша затвори вратата и започна да събира нещата си. Когато прибра всичко, седна тежко на стария дървен стол пред малкото бюрце и се втренчи в грозните тапети. Знаеше, че няма да й е лесно да живее със сестрата на баща си, но реалността се оказа далеч по-страшна. Интуитивно усещаше, че нещата няма да се оправят, че Мелани никога няма да я приеме, а още по-малко — да я хареса. Най-добре да я избягва, доколкото може.
Бръкна в раницата си, извади лаптопа, включи го и влезе в интернет. Обикновено първо влизаше във Фейсбук, но сега нарочно го избягваше. Със сигурност щеше да се разстрои, като види лицата на приятелите си, а и не искаше да чете за Гарваните. Дали всички говореха за нея и се питаха защо не е отишла на училище?
Едва ли. Най-добрата й приятелка, Марли, се бе преместила в Портланд преди близо година, след смъртта на баща й, а Саша така и не се бе сближила с никого. Движеше с по-известните хлапета от „Сейнт Майкъл“, но винаги само като част от групата. А след убийството на баща й постепенно осъзна, че вече не гледа на нещата постарому. Вечните разговори за музика, дрехи, за кой какво казал, кой си загубил девствеността и кой пуши трева на паркинга й се струваха безкрайно безсмислени след смъртта на татко.
Но по характер не беше саможива, така че продължаваше да се вижда със същата групичка хлапета, които цял живот бе познавала, най-вече по навик. Вероятно затова бе рискувала да иде на събранието на Гарваните предната вечер.
Изтика мислите за училище, зареди Гугъл и написа „Анаво“ от любопитство какво ще излезе. Имаше много резултати, но нищо общо с наследниците на Аврора. Написа „Аврора“ и „Ева“ и търсачката намери хиляди сайтове, повечето от които за компаньонки или порнофилми. Тогава добави „библейски“ и „Едем“ и попадна на дисертацията на някакъв дипломант от Принстън, в която се описваше историята на Аврора, родена от Ева, преди да изпадне в немилост. В бележките си студентът цитираше книгата на някой си Гиардна, учен от Ренесанса, който посветил живота си да пише за библейски герои, за които никой не бил чувал, включително и за Аврора, дъщерята на Ева. Умрял без пукната пара, съвсем неизвестен, докато някакъв Бенингтън не открил ръкописите му и не ги публикувал в Англия през 1853г.
Значи Анаво не съществуваха, но все пак имаше някаква идея в тази посока и явно Алекс беше заимствал от тях. Допаднала му, обявил я за истина, а после си измислил тайнствения Ерикс, за да привлече цяла група неуравновесени хлапета като в секта. Интересно защо. Дали не беше извратен, перверзник? Защо му беше на възрастен мъж да организира таен клуб с ученици?
Саша потрепери при спомена за гнева им, за омразата, за яростта на камъните, които връхлитаха отгоре й отново и отново.
Затвори лаптопа, изпъна се върху най-близкото легло и се втренчи в тавана. Никога не се бе чувствала толкова самотна. Сериозността на положението внезапно я зашемети, проби пашкула на вцепенението. Тя се обърна настрани и най-накрая се отказа да се бори срещу сълзите.
— Как мина? Откри ли я? Броуди прав ли се оказа за семейство Шрайвър?
Джакс пристъпи в стаята, където гледаха телевизия, и се пльосна върху кожения диван.
— Аха, прав беше, и да, открих я.
— Тогава защо имаш такъв смачкан вид? — Феникс го изгледа внимателно. — Говори ли с нея?
— Не, защото не ме видя. Отидох да огледам къщата на леля й и вуйчо й.