— Действай бавно и бъди много търпелив.
— Как да проявявам търпение, когато живее с две изгубени души? Умирам от страх да не разберат, че е Анаво, и да кажат на Ския. Моментално ще я замъкне при Ерикс.
— Ще действаме максимално бързо, за да се отървем от тях. Междувременно колкото и да ти е трудно да устоиш, недей да спиш с нея. Недей да я маркираш, преди да е прегърнала идеята изцяло, защото ще прецакаш всичко като мен.
Преди повече от сто години Феникс бе намерил Джейн, но Ерикс му я беше отнел. Отвлякъл я бе, после бе изчакал да се втурнат да я спасяват и я бе убил пред очите им. Феникс буквално бе полудял, разяждан от мъка и вина. По онова време не им беше съвсем ясно как стоят нещата с Анаво, понеже Джейн беше първата и безкрайно се бяха изненадали, когато внезапно се бе оказало, че усещат присъствието й така, както долавяха присъствието помежду си — знаеха къде се намира всеки един от братята дори когато бяха на хиляди километри разстояние. И едва когато Феникс сподели, че се е любил с Джейн, им бе хрумнало, че може би причината се крие именно в това.
За съжаление Ерикс притежаваше същите умения и докато разберат, че щом те усещат присъствието на Джейн, значи и Ерикс го долавя, вече беше твърде късно. Ерикс бе пристигнал в Лондон, за да провери защо наред със съзнанията на по-младите си братя долавя и чуждо присъствие, и разбира се, я беше намерил. И тъй като не можеше да допусне Джейн да остане с Феникс и да се превърне в Мефисто, или пък да му роди деца и те да станат Мефисто, я беше погубил. А Феникс още страдаше от постоянното чувство за вина.
Известно време погледаха футбол, после Феникс се обади с безизразен глас.
— Трябва да я пазиш от нещо, което дори не знае, че съществува, и същевременно да я накараш да те заобича. Ще стигнеш до един момент, в който ще си мислиш, че отговорът е да преспиш с нея, но така няма да се получи, Джакс. Тя няма да го възприеме като теб и в крайна сметка просто ще си я маркирал, ще я лишиш от избор, ще трябва да дойде тук, единственото място, където Ерикс не може да я убие. Но не забравяй, че дори да бъде принудена да живее тук, в планината, за да се спаси от Ерикс, пак може да реши да не стане Мефисто. Не е длъжна да те приеме, дори да носи знака ти. Може да стане Лумина и да се омъжи за някой от тях. Мисли в тази посока повече отколкото за голото й тяло.
— Благодаря за съвета, братле, но изпреварваш събитията. Първо трябва да реша как да се запозная с нея.
Трета глава
Събуди я мобилният телефон. От долния етаж звънеше Тим, явно му беше трудно да се качва по стълбите.
— Гладна ли си? — попита.
— Май да. — Колко ли беше часът? Тя седна в леглото и се огледа. Отворен ли беше оставила лаптопа?
— Слез за вечеря. Мел прави пържоли.
Стомахът й изкъркори, а устата й се напълни със слюнка. Май нямаше смисъл да отлага. Нямаше как вечно да избягва Мелани, нали живееше в същата къща.
— Ей сега идвам.
Затвори телефона, стана и отиде при компютъра, разтърка сънените си очи и примижа срещу екрана. Не беше зареждала такава страница. Файлът беше в PDF формат, страници от книга. Онази на Бенингтън.
Втренчи се в екрана с чувството, че полудява, защото нямаше представа как файлът се е озовал там. Някои от редовете сякаш я чукнаха по челото.
И Аврора напусна Едем, а Господ Бог и прати другар с чист дух, и така се сложи начало на потомците им, Анаво, люде на светлината, и беше народът им съвършен и хармоничен така, както искаше Господа. Прехвърли няколко страници по-надолу. И изпрати тогава Луцифер своя слуга, Мефистофел, да прокрадне злото в сърцата на Анаво, както беше сторил в Едема. Най-силните избегнаха гнусното му влияние и се пръснаха по земята, та да носят плода на светлината си. И оттам насетне ще се познават по знака на Аврора, лъчите на Алфа, онова начало, което Господ Бог пожелал, когато сътворил света и човека по свой образ и подобие.
Саша неволно отстъпи назад и отново разтърка очи. Как все пак се бе оказал на екрана й този файл? Може пък да е бил прикрепен към дисертацията на онзи тип от „Принстън“ и да се е отворил автоматично.
Докато слизаше по стълбите, се замисли за белега, който носеше по рождение — сложно оформена, извита буква А, съвсем миниатюрна, заобиколена от лъчи… „знака на Аврора, лъчите на Алфа“.