За първи път се запита дали все пак нямаше зрънце истина в тая история с Анаво.
Зае мястото си на овалната дъбова маса в кухнята и забеляза, че всичко е чисто. Нямаше мръсни чинии, нито разпилени по пода бонбони. Мелани така и не продума, изобщо не я погледна, докато се суетеше около масата, където постави купа с грах и кошничка с хлебчета до чинията на Тим. Той се пресегна, взе си хлебче, намаза го обилно с масло и натика половината в устата си.
Мелани най-после седна, извърнала очи към хола на долния етаж.
— Дано дойдат скоро. Брет не обича да му изстива яденето.
Невероятно. Тревожеше се, че Брет ще се сърди, ако вечерята му изстине, макар сам да си беше виновен, че не слиза, когато го повикат. Саша се вторачи в леля си, затърси някаква прилика между баща си и тази побъркана жена. Нима бе възможно брат и сестра да са толкова различни?
На вратата се позвъни и Мелани скочи да отвори. Върна се след секунда, следвана от тъмнокос мъж. Сплела пръсти пред гърдите си, с порозовели страни и светнали оживени очи, Мелани бе неузнаваема.
Саша я изгледа. Какво й ставаше?
— Тим, виж кой ни е дошъл на вечеря!
Тим вдигна очи, кимна бегло, после се пресегна за ново хлебче.
Мелани посочи на мъжа стола до Саша, но той се поколеба. Тъмните му очи се присвиха, докато я оглеждаше. Саша потръпна и отклони поглед.
— Саша — обади се Мелани задъхана, ухилена, сякаш Дядо Коледа й бе дошъл на гости, — това е Емил Бруно, учителят по история на Брет.
Господин Бруно се приближи, заобиколи масата, мина зад гърба й и се спря до дясната й страна. Нещо в него я плашеше. Не че изглеждаше агресивен, но имаше нещо по-тъмно, по-зловещо.
Като у Алекс.
Цялото й тяло настръхна.
Той дръпна стола и седна, твърде близо, за да се чувства спокойна. Внезапно, съвсем неканена, в главата й зазвуча Господната молитва. „Отче наш, Който си на небесата! Се свети Твоето име.“ Това я стресна почти колкото и присъствието на непознатия. „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“.
Цялата подскочи, когато непознатият се обади с мазен, копринен глас, подправен с едва доловим акцент.
— Много ми е приятно да се запознаем, Саша. Какво прекрасно име. Някога познавах една друга Саша. Беше почти толкова хубава, но тъмнокоса и по-възрастна.
Ласкател досущ като Алекс. И той вечно й повтаряше колко е красива, умна, талантлива. Хвърляше един поглед на рисунките й, понеже майка й държеше да му ги покаже, и се впускаше в хвалебствия. Лицемерието му бе безкрайно прозрачно. Не можеше да разбере как майка й не вижда какво се крие зад подмилкването. Явно се бе усетила чак когато бе започнал да я притиска да предаде съдържанието на сейфа и едва тогава му бе казала да се разкара.
Мелани занарежда полушепнешком.
— На Саша майка й я депортираха в Русия, а на нея не й дават да замине, така че сме принудени да я подслоним, докато…
— Достатъчно — сряза я Тим. — На никого не му влиза в работата защо Саша е при нас и не сме принудени да я приемем. Тя е гост. Част от семейството. Престани вече!
Мелани се усмихна на господин Бруно.
— Така де, нали и аз това казвам, че Саша е при нас, понеже си няма други роднини.
— Роднините са навсякъде около нас — подхвана господин Бруно. — Светът е нашето семейство. Приятелите са семейството ни. Не смяташ ли, че приятелите са едно от най-важните неща в живота, Саша?
— Да — измърмори тя, без да го поглежда. Не искаше да среща погледа му.
Тим го прекъсна.
— Хлябът свърши.
Мелани скокна да донесе още. По стълбите се чуха стъпки. Брет и Крис пристигаха.
Колкото и да бе странно, Саша се зарадва. Поне щяха да отклонят вниманието на Бруно от нея. Всяко мускулче в тялото й бе напрегнато, готова бе да скочи от стола и да избяга от този ужасяващ човек.
— Хей, господин Бруно! — Брет очевидно бе във възторг да види учителя си.
Крис беше по-сдържан.
— Здрасти — каза той и вирна брадичка, а после насочи вниманието си към масата. Седна и си взе печен картоф.
Тим изяде поредното хлебче.
Мелани сложи голяма сочна пържола в чинията на Брет. Той заби нож и се намръщи.
— Много си я препекла, мамо. Знаеш, че мразя препечено месо. — После я прониза с вилицата си и я захвърли на пода.