И тъкмо сънят взе да става приятен, макар и странен, Саша рязко се събуди и изписка уплашено, защото край леглото и имаше някой — надвиснала в тъмното сянка.
— Само по-спокойно — чу раздразнения глас на Брет. — Баща ми заръча да те водя на ски, така че ставай и се приготвяй.
Нямаше желание да ходи, където и да било с Брет. Не само, че беше грубиян, но и Гарван. Какво странно съвпадение, да се натъкне на втори таен клуб в градче на стотици километри от Сан Франциско, чиито членове също се наричаха Гарвани, а начело му също стоеше мъж, който ужасно я плашеше. Всъщност май нямаше как да е съвпадение.
— Не мога да карам ски.
— Знам, че не можеш, а и не умирам от желание да те уча, но старият не ще да ми даде пари за лифта, ако не те взема. Трябвало да се научиш да караш, щом ще живееш тук. В Телюрайд всички карат.
Дали да не му даде парите, та да я остави на мира?
— Колко струват билетите?
— Картата е стотачка на ден.
О! Не можеше да се раздели с такава сума.
— Гадна работа.
— На мен ли го казваш. — Той тръгна към вратата. — Ще ползваш екипа на мама. В дрешника е, в дъното на коридора. И по-живо. Тръгваме след половин час, първо ще минем през Блубърд и после се качваме към лифтовете.
— Какво има в Блубърд?
— Закуска — Брет излезе.
Май се налагаше да се примири, че денят ще е отвратителен, но поне щеше да хапне.
— Саша ще ходи на ски.
Джакс седна в леглото, долепил телефона до ухото си.
— Току-що пристигна и вече тръгва на ски?
— Тръгна от къщата, облечена в ски екип, а върху хамъра на братовчед й имаше два чифта ски, така че явно отиват да карат. В момента май са тръгнали към Блубърд — поясни Малик.
Джакс прокара ръка през косата си, после потърка очи.
— Дали изобщо може да кара?
— Не знам, но мога да разбера. Искаш ли да я проследя нагоре по пистите?
— Аха, дръж я под око, а аз ще дойда след малко и ще ви намеря.
— Ако не знае да кара, ще имаш чудесен повод да се появиш на сцената. Можеш да й предложиш да я научиш.
— Може — той се намръщи. — Ама ще е неловко.
— Сигурно, но ако не друго, ще можеш да се навърташ и да издебнеш някаква възможност.
— Благодаря, Малик — той затвори и тръгна към банята.
Брет почти не продума в колата, а когато стигнаха кафенето, седна в едно от сепаретата при три други момчета и я заряза. Не че й пукаше. Саша се настани на бара и срещу петнадесет долара получи гигантска чиния с храна, която погълна с огромно удоволствие.
Когато излязоха на паркинга, Брет й представи приятелите си. Единият беше Томас Васкез, високо момче с тъмночервена коса, симпатичен на вид, после Мейсън Диксън, набит тип, който й напомняше на Чарли Браун. Третият, Кели Истър, когото Брет наричаше Ист, беше много привлекателен, с руса коса и зелени очи. Той я изгледа от горе до долу и отбеляза:
— Обзалагам се, че духаш яко с тая пухкава устичка.
И в „Сейнт Майкъл“ имаше такива — момчета, които си мислеха, че като говорят мръсотии, са страшно забавни, свръхмъжествени или нещо такова, без въобще да им хрумва колко тъпо звучат. От опит беше научила, че единственият начин да се справи с такива като Ист бе мигом да отвърне на удара.
— Аз пък се обзалагам, че си яко тъп.
Вместо да се обиди, както й се искаше, той се разсмя.
— Шрайвър, защо не си ми казвал, че имаш такава готина братовчедка?
— Не знаех. Баща й и майка ми се мразеха, така че даже не съм я виждал.
Ист тръгна към малкото си бяло комби.
— Ще се видим на лифтовете.
Брет се запъти към хамъра, а Саша го последва. Докато пътуваха, той реши да я предупреди:
— Хич да не ти хрумват разни работи за Ист.
— Шегуваш се, нали?