Выбрать главу

— Хайде, хайде, нали те видях как му оглеждаш пакета.

Би било забавно, ако не беше толкова обидно.

— Весело ли се живее в Страната на приказките?

— Преструвай се, колкото си искаш, аз нали те видях. Може и да ти е навит, ама гаджето му, Джулиан, е супер ревнива. Истинска кучка.

Май говореше сериозно. За бога!

— Да, да, добре, както и да е.

На физиономията му се изписа разочарование, вероятно защото не бе успял да я вбеси.

След известно мълчание се обади отново:

— Хич няма да ти е лесно в училище, Саша. Разгледах ти страницата във Фейсбук снощи и май в предишното училище си имала доста приятели. Тук няма да е същото, да знаеш. Училището е съвсем малко, горният курс сме само трийсет.

Саша го изгледа. Какво му ставаше, защо изведнъж бе решил да демонстрира загриженост?

— Ще се оправя, но благодаря за сведенията.

— Ако станеш Гарван, ще ти е далеч по-лесно, да знаеш.

Спомените я връхлетяха и Саша отново се озова на Кей 26, а Гарваните мятаха камъни по нея.

— Не съм много по груповите работи.

— Помисли си поне. Получавам допълнителни точки, ако привлека нов член.

Ясно защо любезничеше толкова.

— Точки ли? За какво? Да няма някаква награда?

Той помълча малко, после каза:

— Полагат ми се привилегии, един вид.

Саша се сети за хвалбите на Дейвид Холистър, как се бил изкачил в йерархията. Явно нещо такова имаше предвид, не че й пукаше.

— И в предишното ми училище имаше Гарвани, но миналата нощ всички до един загинаха при инцидент в морето.

Брет извъртя волана толкова рязко, че колата поднесе в снега. Когато успя да я овладее, процеди грубо:

— Какво искаш да кажеш?

— Че съм наясно каква е работата с Гарваните, знам за Ерикс и клетвата. И както казах, не е за мен.

— Какви бяха Гарваните в твоето училище?

— Свити деца, общуваха трудно и не успяваха да се впишат.

— Затова ли не щеш да се включиш? Мислиш си, че и в нашия клуб всички са загубеняци?

— Нямам представа кой членува във вашия клуб, така че не това е причината. Просто тая работа не е за мен. — И толкова. Не можеше ли да я остави на мира?

— Може би ако знаеш повече, ще размислиш.

Знаеше повече от достатъчно.

— Съмнявам се, Брет.

Той отново замълча, после подхвана наново:

— Сигурно ти е кофти, че така натириха майка ти в Русия, а ти остана сам-сама, но Ерикс може да ти помогне. Ела на следващата среща в понеделник и ще видиш, че е готино. Не каним, когото и да е.

— А кой е Ерикс всъщност? Откъде се е взел и защо толкова иска хората да му се кълнат, че ще го следват? Не схващам какво печели от тая работа.

Брет вдигна рамене.

— Просто разсъждава по различен начин. Не е религия. По-скоро начин на живот, прави те по-щастлив.

Саша обаче не смяташе, че Гарваните в „Сейнт Майкъл“ се чувстваха кой знае колко щастливи. Вечно се забъркваха в сбивания и ги наказваха да остават след часовете заради злобните шеги, които си правеха с другите.

— А и умее разни неща, премахва гадостите в живота ти, например това, дето са изгонили майка ти.

— За теб какво направи?

Брет се подсмихна леко.

— Оценките ми в училище и резултатите от SAT бяха доста слаби. Та май се налагаше да се откажа от колежа, но Ерикс ми помогна. Преди седмица получих писмо, че съм приет в университета на Колорадо — той й хвърли бърз поглед. — Освен това имах нужда от нова кола и точно след като се заклех, спечелих петдесет хиляди долара от лотарията. Мама ме закара до Колорадо Спрингс и си взех този хамър.

Значи такава била работата. Полагаш клетвата и ти се сбъдват едно-две желания. Сети се как Миси беше отслабнала, а хилавият Кейси Милс си бе спечелил място в отбора.

— Ист също е Гарван — добави Брет. — Както и гаджето му Джулиан.

— На тях какво им е дал Ерикс?

— Ист спечели конкурс за кратък разказ и получи стипендия. А Джулиан влезе в училище за модели.

— Как точно го прави? И защо толкова му е притрябвало хората да му се кълнат, че предлага такива неща в замяна?

Брет я изгледа сериозно.

— Вярваш ли в Ада?

Саша се втренчи в затрупаното от сняг шосе отпред и съжали, че бе попитала.

— Да, но не размишлявам често в тази посока.

— Ерикс не е точно човек, Саша. Баща му е паднал ангел, който води умрелите в Ада. — Явно бе доловил изражението на лицето й, защото побърза да добави: — Знам, че звучи странно, но кълна се, истина е. Ерикс иска да завоюва Ада от Луцифер и да промени света.