Искаше й се да вярва, че Брет е луд, но след случилото се в Сан Франциско и всичко, което й бе наговорил Алекс, започваше да се плаши, че може би имаше нещо вярно.
— Какво смята да промени?
— Иска Адът да прилича на Рая. Ако хората не се боят от смъртта, ще се държат различно. Няма да има толкова войни и убийства, нито толкова много лоши хора по света.
Имаше нещо сбъркано в тази теория, но в момента й беше трудно да схване какво.
— А единственият начин да превземе Ада е да намери достатъчно хора, които да го следват. Един вид като петиция — колкото повече хора се подпишат, толкова по-голямо внимание привлича. Ако събере милиони последователи, ако един голям процент от хората по света му повярват, ще се превърне в най-важното нещо, в единственото, което има значение. И Адът, какъвто го познаваме, ще изчезне, а Луцифер ще е най-обикновена душа, освен ако не се извини на Бог и не се върне в Рая.
Саша бе изумена. Брет явно си вярваше, а нямаше вид на човек, който се вълнува особено от каквото и да било, камо ли пък от религия.
— Откъде си толкова сигурен, че е такъв, какъвто твърди? Може просто да е смахнат.
— И аз така мислех в началото, Саша. Но като се запознах с него, ми стана ясно, че не е обикновен човек. Изглежда… различен, а и умее да върши неща, каквито никой човек не би могъл да направи.
— Какво например?
— Не мога да ти кажа. Това е една от тайните на Гарваните и сме се заклели нищо да не разкриваме. Но ако дойдеш на срещата, сама ще се убедиш.
— Искаш да кажеш, че и Ерикс ще присъства?
— Възможно е, но дори да го няма, господин Бруно ще ти покаже такива неща, че сериозно ще се замислиш на какво да вярваш и колко е важно нещата да се променят.
Никога не би последвала Ерикс, като знаеше на какво са способни последователите му. Хора, готови да пребият друг човек с камъни, едва ли щяха да направят света по-добър.
Ами ако Гарваните в Телюрайд научеха за рожденото й петно? Дали и Бруно знаеше за Анаво? И ако научеше за белега й, дали нямаше да насъска останалите да я убият? Хич не й се искаше да поема такъв риск.
Но беше ясно, че Брет няма да миряса, ако продължава да се дърпа, така че реши да отговори уклончиво:
— Ще си помисля.
Брет беше обещал да я научи да кара, но още щом слязоха от лифта, зърна някакво момиче с дълга червеникава коса и мигом я заряза.
— Дявол да го вземе, това е Райли Брайън. Хей, Райли, чакай! — Той се спусна след нея и остави Саша да се клатушка сама по нанадолнището след лифтената станция. Едва успя да се махне от пътя на по-опитните скиори, които бързаха към пистата.
Наложи се да се хвърли в една пряспа, за да спре. Огледа се и видя Брет да гони Райли, която уплашено поглеждаше през рамо.
Не беше лесно да изпълзи от пряспата, а после и да се добере обратно до лифта. Склонът пред нея приличаше на пропаст, а не на писта, и стомахът й се преобърна, само като го гледаше. Абсурд. Щеше да се наложи да се моли на чичкото от лифта да я качи обратно и да я върне до базата. Какво унижение.
Но докато се опитваше да събере смелост да го помоли, от лифта слезе някакво момче и се плъзна със ските си към нея.
— Добре ли си?
В гласа му се долавяше някакъв бегъл акцент, като че ли британски.
— Добре съм, съвсем добре.
— Сигурна ли си? Изглеждаш ми малко объркана — той се усмихна насреща й. — Спокойно можеш да си признаеш, че си объркала лифта. Постоянно се случва. Зелените писти са натам. Тази е черна, за експерти. Карала ли си досега?
— Не, никога. — Гласът му й беше познат. Целият й се струваше познат. Но нямаше представа кой е, така че реши, че вероятно й напомня на някого от Сан Франциско.
Очите му бяха скрити зад широка маска с огледално покритие, а на главата си бе нахлупил червена шапка, която не успяваше съвсем да скрие черната му коса. Лицето му беше съвършено, толкова красиво, че Саша не можеше да откъсне очи от него.
— Дай да тръгнем натам — кимна той на север, — към по-полегата писта, и ще ти помогна да се спуснеш.
— Много си мил, но не искам да те бавя. Ще помоля да ме върнат обратно с лифта.
Момчето поклати глава.
— В повечето случаи отказват. — Той се плъзна на метър-два от нея. — Хайде, няма страшно. Ще стоя плътно до теб.