Дъхът му секна, обзеха го паника и ужас. Защо споменът не бе изчезнал? Такова нещо не му се беше случвало досега.
— Аз… ти…
Как беше възможно все още да помни? Не го помнеше от Сан Франциско, в това беше сигурен. А щом се бе получило тогава, защо не се получаваше сега?
— Как го направи, Джакс? — Тя се втренчи в него с широко отворени очи. — И защо го направи?
Супер. Бяха прекарали заедно едва три часа и вече бе успял да прецака всичко.
Четвърта глава
Саша беше потресена. Ясно беше, че човек, който лекува счупени крака с голи ръце, не е като другите, но когато Джакс свали очилата, вече нямаше никакво съмнение, че е много, много различен. Докато се взираше в очите му с цвят на абанос, в главата й нахлуха тъжни и страшни мисли. А после я целуна и непознатите усещания така я погълнаха, че можеше да мисли единствено колко го харесва, колко прекрасно бе да отвръща на целувката му.
Но за него явно не беше така и тя се почувства едновременно наранена и смутена.
— Защо ми ровиш из главата и се опитваш да ме накараш да забравя? Чак толкова ужасно ли се целувам, та реши да заличиш спомена — да не би да ми хрумне да чакам нова целувка?
Веждите му щръкнаха над очилата.
— Това ли си помисли?
Ако не се чувстваше по-скоро обидена, отколкото объркана, никога нямаше да изтърси такова нещо.
— А какво друго да си помисля? Нали видях как се паникьоса, как мигом съжали и поиска да върнеш нещата.
Той пристъпи към нея, хвана я здраво за ръцете и я дръпна на крака, после побърза да я прегърне, за да я предпази от хапещия студ.
— Ако изобщо съжалявам за нещо, то е, че ме смяташ за чудовище.
— Осъзнавам, че си много различен, но не си чудовище.
Джак отпусна ръце и направи крачка назад.
— Съжалявам, Саша. Надявах се, че ти и аз… че може би двамата… виж, никак не ме бива в тия работи. Единственото, което знам със сигурност, е, че те харесвам и че повече няма да те карам да забравяш каквото и да било.
— А защо очакваш да ти повярвам?
Той извърна поглед, обърна се към пистата.
— Може би е по-добре да не ми вярваш.
Саша зачака да се зарадва, че е права… да й се прииска да си сложи ските и да си тръгне, без да се обръща. Този човек щеше да й навлече неприятности, сигурна беше. Но защо тогава не помръдваше от мястото си, гледаше го втренчено и си мислеше колко е неустоим? Защо съзнанието непрестанно превъртеше сцената в снега, топлото му тяло върху нейното? Може би защото й беше първата целувка. Когато погледът му отново се върна на лицето й, вече не беше сигурна дали усещането действително е било така невероятно.
Имаше само един начин да разбере. Без да се колебае, тя преодоля разстоянието помежду им и изви шия, за да го погледне в очите.
— Ще ме целунеш ли пак?
— Ако ми позволиш.
Саша протегна пръсти, смъкна очилата от лицето му и ги пусна в снега.
Джак обгърна раменете й с шепи и за миг на лицето му ясно се изписа някаква вътрешна борба, но после я притегли към себе си и сведе глава.
— Не забравяй, че сама пожела — прошепна точно преди да прилепи устни до нейните.
Вкусът бе същият като по-рано — сладостен, тръпчив и апетитен, като греяно вино, сайдер с подправки или горещ билков чай — всичко на тоя свят, което бе топло и уютно.
Но самата целувка не беше като предишната. Не беше сладка. Не беше нежна.
Може и да не беше обикновен човек, може би изобщо не беше човек, но майко мила, как само се целуваше! И явно не го правеше за първи път. Пръстите му се плъзнаха в косата й, задържаха главата й, извиха я леко, за да може да я целуне по-дълбоко. Устните му бяха топли, дори горещи. Тя се притисна в него, пъхна ръце под якето му, обгърна гърба му и се вкопчи в червения му пуловер.
— Не знаех, че да се целуваш, е така невероятно — прошепна тя, допряла устни в неговите. Първия път целувката бе съвършена, но я нямаше тази жажда, не я притискаше толкова плътно, че да усеща как гърдите му се надигат и свиват до нейните.
— Невероятната си ти, Саша.
Тялото й сякаш се движеше от само себе си, притискаше се в неговото, извиваше се, тръпнеше. Мускулите на гърба му се изопнаха под дланите й и ръцете му я прегърнаха силно. После той внезапно прекъсна целувката, притисна главата й до рамото си и долепи буза в косата й.