Докато го оглеждаше внимателно, той също я изучаваше не по-малко съсредоточено.
— Ти си най-прекрасното същество, което съм срещал — прошепна дрезгаво непознатият.
— Ти също — промълви тя. Мислеше, че след замръзналите Гарвани и чудодейното изцеление нищо не може да я изненада, но се лъжеше! Усети един особен трепет в стомаха — знак, че е на път да хлътне по някакъв тип с толкова смущаващи очи, сякаш идеше право от преизподнята.
Крайно време бе да се измъква оттук.
— Благодаря, че ме спаси, Джакс, но трябва да бягам. Хайде, чао! — тя се обърна и се втурна към вратата, но се подхлъзна в локвичка кръв и загуби равновесие.
Преди да се стовари на пода, той я подхвана и я обърна към себе си, а топлите му длани я държаха да не падне.
— Не си тръгвай още. Кажи ми коя си. Как се казваш?
— Саша.
— Галено от Анастасия?
— От Александра. Александра Аненкова. Но всички ми казват Саша.
Непознатият ухаеше на канела и карамфил. Насред склада, вонящ на солена вода, вмирисана риба и плесен, неговото ухание така я привличаше, че едва се удържа да не се притисне към него.
Зад гърба му изникнаха още петима младежи и Саша подскочи стреснато. Всички бяха облечени еднакво, с очи като неговите и същите черни коси. Чертите им се различаваха, но очевидно бяха братя. Явно не очакваха да я видят. Един от петимата, с вързана на опашка коса, възкликна изненадано:
— Дявол да ме вземе!
— Какъв късмет извади копелето! — допълни друг, с диамантена обица.
Супер! Цяло семейство юнаци от Ада. Трябваше да се измъква. Тръгна към вратата и се зарече, че ако успее да се прибере невредима, никога, ама никога повече няма да направи подобна глупост.
— Чакай! — пръстите му обхванаха ръцете й над лактите и отново я завъртяха с лице към него. — Не се бой. Няма да те нараня. Почакай още минутка да поговорим, моля те. Разкажи ми какво правеше тук.
Тя се освободи от ръцете му и се отмести назад.
— Казаха ми, че ако стана Гарван, водачът им, Ерикс, ще ми каже кой е убил баща ми.
— И ти повярва?
— Не съвсем, но трябваше да опитам.
— Толкова ли е важно да разбереш?
— Най-важното нещо на света.
— Ерикс няма да ти помогне. Каквото и да са ти разказали за него, е било лъжа.
— Познаваш ли го?
— Някога, много отдавна, беше най-големият ми брат.
— Ако някога ти е бил брат, значи все още ти е брат.
Джакс поклати глава.
— От биологична гледна точка, може би, но не и в истинския смисъл на думата. Сега е наш враг и основната ни задача е да му попречим да превземе Ада.
Саша се втренчи в него. Май предпочиташе да се окаже, че е луд или пък че всичко е халюцинация, предизвикана от ударите. Но, уви, непознатият нямаше вид на смахнат. А тя самата, макар и стъписана, разсъждаваше съвсем трезво.
— Защо му е на Ерикс да превзема Ада?
— Такава е природата му. У него няма вяра, нито състрадание, нито светлина в душата. Той е като машина, единствената му цел е да събира душите на хората, които успее да подмами да го следват. А когато събере достатъчно, ще превземе Ада от Луцифер4 и ще отмени свободната воля. Човечеството ще загуби всякаква надежда, тъмната страна ще победи. Ще настъпи пълна анархия. Това ще е краят на света.
Саша реши, че й стига толкова. Отстъпи назад в опит да си спечели известно разстояние и успя да докара крива усмивка.
— Значи добре стана, че Ерикс не се появи. Хей, виж, много ми беше приятно да се запознаем и както казах, благодаря, че ме спаси и ме излекува, но наистина трябва да вървя. Майка ми сигурно се тревожи. — Малко беше вероятно, но не беше нужно да му го казва.
Джакс видимо посърна.
— Кълна се, че няма да те нараня. Просто искам да поговорим.
— Защо?
— Защото си Анаво.
Наистина никога не беше чувала за Анаво. И след като дори самата дума й бе непозната, не беше ли по-логично да греши?
— Защо си решил, че съм Анаво? За първи път ме виждаш. — Тя се намръщи. — Нали?
— Не и докато не дойдох тук, в тази стая. Много приятна изненада. — Той наклони глава и я изгледа от горе до долу, а устните му се извиха в лека усмивка. — Знам, че си Анаво, защото всяка Анаво притежава специфична аура като златисто сияние.
— Значи сияя, така ли?
— Вярвай ми. Ти си Анаво. И без сиянието щях да зная, че не си обикновен човек, защото не замръзна като останалите.
4
В стария завет Луцифер е падналия ангел, който завидял на Бог. Луцифер на латински буквално означава „светлоносец“. — Б.р.