Саша вдигна очи:
— Къде е тя?
Той дълго мълча, преди да отговори.
— Ерикс я уби. И ако знаеше за теб, щеше да убие и теб.
Тя потръпна.
— Значи затова Алекс искаше да ме заведе при него.
Той я погледна съчувствено. Сякаш съжаляваше, че се налага да й казва такива неща.
— Докато още дишаш, има вероятност да те открием, да се превърнеш в Мефисто, да родиш деца на Мефисто.
А колкото повече като нас има на тоя свят, толкова повече изгубени души и Ския ще можем да хванем и работата на Ерикс става все по-трудна.
Значи все пак имаше и недостатък да си Анаво. При това съществен.
— Времето ни изтече, Джакс — обади се опашатият. — Приспивай я и заличавай паметта й. Веднага!
Саша се опита да се изплъзне от ръцете му и да хукне, но още щом се надигна, той я прегърна и всичко потъна в мрак.
Втора глава
Събуди се с адско главоболие. Примигна, съзнанието й бавно започна да се прояснява и накрая видя отблясъци от свещи върху металния таван. Изправи се толкова бързо, че й се зави свят. Побърза да се огледа, но не видя никого. Гарваните бяха изчезнали. Подът, едва осветен от колебливата светлина, бе осеян с камъни и тъмни локвички. Внезапно си спомни всичко — как бе тръгнала с Миси, как бяха стигнали до „Ембаркадеро“, омразата на Гарваните. Камъните.
Какво се бе случило? Дали не беше припаднала, а те да са хукнали? Сигурно бяха решили, че е умряла. През тялото й пробяга студена тръпка и тя неволно разтърка ръце над лактите, докато се изправяше. Изгаряше от нетърпение да хукне, да се махне от това ужасно място. Ами ако се върнат и разберат, че е жива? Тя се втурна към вратата, влетя в склада и се запрепъва към изхода. Къде ли беше Алекс? Последният й спомен бе, как той се хилеше, докато Гарваните се опитваха да я убият с камъни.
Тъкмо се съмваше, когато излезе на тясната алея и хукна към улицата. Водата донесе звука от рог на рибарска лодка, а наблизо избуча автобус и зави покрай тротоара, на който чакаше да пресече. Така се радваше, че е навън, че е жива, че може да се прибере у дома. Предпочиташе да не се замисля, че ще й се наложи отново да срещне Гарваните. Докато притичваше през улицата, стомахът рязко я сви и едва смогна да стигне първото храстче, преди да повърне. Как можаха да постъпят така? Как бе възможно да я мразят толкова, че да искат да я убият? Никога не бе изпитвала такава болка, всеки сантиметър от тялото й бе насинен, лицето и главата й кървяха.
Но докато се изправяше над храстчето, внезапно установи, че всъщност не усеща болка. С изключение на главоболието, никъде не я болеше. Протегна ръце, разгледа ги внимателно, но всичко изглеждаше съвсем нормално. Опипа лицето си, главата, раменете — нищичко.
Еха! Да я пребият с камъни, а да няма нито синина, нито драскотина?
Закрачи напред, по-бързо и по-бързо, в желанието си да се отдалечи колкото се може по-скоро от Кей 26. След десетина пресечки зърна такси и изскочи на улицата, размахала ръце като полудяла. Таксито спря, тя се вмъкна вътре и задъхано изрецитира адреса си. После се облегна назад и загледа през прозореца, като отчаяно стискаше зъби да не заплаче.
Анаво. Алекс бе казал, че е Анаво, че това означавало светлина, че е потомка на Аврора, дъщерята на Ева. Не знаеше, че Ева е имала дъщеря. Значи преди Каин и Авел е родила Аврора. Преди да изяде ябълката и да изкуши Адам. Възможно ли беше? Винаги се бе питала дали Адам и Ева наистина са съществували, или са измислени, за да се обясни възникването на греха.
Абсурд! Алекс бе не просто негодник и нищожество, беше и луд. Нямаше начин Анаво да съществува. Все щеше да е чула нещо. Ако Ева действително е имала дъщеря, нямаше ли все някой, някъде да спомене нещо?
Можеше да провери в интернет. Но в момента копнееше единствено за сигурността на собствената си стая и за един горещ душ.
Когато таксито спря до бордюра пред тяхната сграда, Саша се чувстваше малко по-добре. Влезе във входа и нервно зачака раздрънкания асансьор. Майка й сигурно вече беше станала и макар напоследък да не се интересуваше особено къде ходи, нямаше начин да не я попита защо се прибира в шест и половина сутринта.
Тихо отвори вратата с надеждата, че ще успее да се промъкне по коридора до стаята си, ако майка й е в кухнята или в спалнята си, но нямаше късмет. Майка й седеше на дивана във всекидневната и изглеждаше ядосана, може би дори поизплашена. Моментално се впусна в дълга тирада, все на руски, от която Саша не схвана кой знае какво. Поназнайваше руски, колкото да проведе елементарен разговор, но когато майка й набереше скорост както сега, не разбираше нищичко. Не че имаше значение. Посланието беше напълно ясно: мама беше бясна.