Катрин Харт
Изкушение
ГЛАВА ПЪРВА
Хора. Шум. Гласове в изблик на надежда и отчаяние. Викове на успех сред болезнени въздишки на разочарование. Равномерни, провлечени реплики и разпореждания от различни маси, нагъсто разположени в игралния салон.
— Последна карта.
— Последни залози, моля.
— „Дамите“ печелят.
— Печели банката.
— Двойка валета.
Ритмично подскачане на топчето при въртенето на рулетката, въплъщаващо надеждите и бляновете на евентуалните победители. Удряне на зарчетата едно о друго при хвърляне. Шум от безбройните тестета карти, които се размесваха, цепеха или раздаваха. Иззвъняване на монети и жетони при хвърлянето им върху нарастващите купчини на застланите със зелено сукно маси.
И миризма на остър, дразнещ очите цигарен дим, обгърнал като пухкав сив облак тавана; дим, който никога не се разсейваше нито от вентилаторите, нито от лекия речен ветрец, повяващ през отворените врати от двете страни на салона. Странна смесица от десетки различни одеколони и парфюми: някои — евтини, други — невероятно скъпи. Миризма на алкохол, на пот. Задушлив въздух на алчност. Всепокоряваща сила на пари и власт. И над всичко това се стелеше застоялата миризма от водите на Мисисипи, по които „Царицата на хазарта“ бавно се носеше от Ню Орлиънс към Синсинати.
За Аманда Сайтс всичко това беше до болка познато. Люлеенето и клатушкането на парахода. Игрите, картите, шумът и гледката на непрестанните залагания. Безразсъдното разиграване на цели състояния — печелени или губени само при едно обръщане на карта, при хвърляне на зар или при завъртане на безпощадното колело на рулетката.
Докато раздаваше картите за „Блек Джак“1, Аманда плъзна поглед из залата. Поради дългогодишната практика, движенията й бяха станали толкова автоматични, че би могла да ги извършва и насън. Независимо от горещината, резултат от влажния южен ветрец и скупчените тела, наблъскани в голямата зала, повечето мъже бяха във вечерно облекло: тъмни сака и панталони и бели ризи с твърди колосани яки, съвършено изгладени в началото на вечерта, а сега вече поомачкани като отдавна откъснати цветя. И навсякъде, но най-вече по шиите на дамите, проблясваха скъпоценни накити и бижута, огрени от полилеите. Лъскава коприна и сатен във всички възможни цветове. Изобщо всички — както мъжете, така и жените приличаха на пауни, пристъпващи гордо и излагащи на показ лъскавите си пера, като всъщност подканваха да бъдат оскубани и напълно лишени от ярката си перушина.
Тази представа предизвика усмивка върху устните на Аманда и тя едва се въздържа да не се изсмее на глас при мисълта, колко права щеше да се окаже. Преди да завърши пътуването, много скъпи огърлици, лекомислено заложени и изгубени, щяха да сменят притежателите си. Много долари щяха да намерят мястото си в нечий друг джоб, а повечето щяха да се прибавят към постоянно нарастващите скъпоценности на собствениците на „Царицата на хазарта“, благодарение на Аманда и на другите крупиета, ръководещи различните игри на борда на парахода.
Когато отново насочи вниманието си към играта и обходи с поглед обърнатите карти на масата, Аманда забеляза чифт шестици пред една възрастна дама с прошарена коса и я попита учтиво:
— Желаете ли да сменя едната от тях, мисис Уиттейк?
Обикновено предложения от този род от страна на крупието предизвикваха недоволството на шефа, но при всяко пътуване имаше по един-двама участници, които Аманда си харесваше, и този път мисис Уиттейк беше тази, която Аманда реши да покровителства. У тази приятна дама, с бузи, червени като ябълки, имаше нещо, което много се нравеше на Аманда. Дамата беше живата представа за нечия баба — доста невнимателна и разсеяна и твърде наивна, когато ставаше дума за хазарт.
— О, боже! — промълви жената с разширени и леко замъглени очи. — Да! Това наистина би било добра идея, нали?
Мъжът до нея въздъхна и поклати глава. Играта на тази маса със сигурност щеше да върви бавно тази вечер, докато мисис Уиттейк не решеше да се оттегли от нея. Обаче гледката на щедро разголените гърди на Аманда беше достатъчна, за да го задържи на мястото му поне за известно време. Беше доста по-привлекателна от другите жени крупиета и макар че понякога караше играещите да се разсейват, си вършеше чудесно работата. Той беше много признателен на собствениците на парахода за решението им да използват жени за крупиета на някои определени маси. От тяхна страна, това беше един страхотно оригинален ход и добър най-вече за бизнеса.
— Карта! — каза той и след това простена от недоволство, тъй като с десетката, която Аманда му даде, сборът му от двадесет и едно се надвишаваше.