— Хм! — изсумтя икономът високомерно.
— Е, всички преживяваме моменти на изпитание — каза тя с презрителна насмешка и без каквото и да било съчувствие — и няма, само за да угодя на вас и мистър Гарднър, да се откажа — тя му помаха с ръка за сбогом, когато той тръгна. — Вървете и този път побързайте, чувате ли, защото съм изморена, гладна и търпението ми се изчерпва. И ми повярвайте, като ви казвам, че ще стане лошо, когато търпението ми съвсем се изчерпи.
Мъжът се върна почти веднага.
— Насам, ако обичате.
Той я поведе навътре през един мрачен хол и няколко плъзгащи се врати, докато стигнаха една голяма трапезария.
Тази стая беше още по-внушителна: с два блестящи полилея, със завеси, напръскани сякаш със злато, с гоблени, с мебели от масивно орехово дърво, с бюфети и една маса за хранене с поне двадесетина места. На нея имаше два сребърни свещника, всеки с по шест свещи, между които беше поставена сребърна купа.
В началото на масата, както му и подхождаше, седеше най-красивият мъж, когото Аманда някога беше виждала. С черна коса като нейната, с блестящи зелени очи и такива изящни черти, че тя занемя. Грант Гарднър беше живият образ на истински благороден мъж. Тук, от плът и кръв, стоеше пълното копие на човека, чиито образ Аманда си беше създала в момичешките си мечти, образ на бленуван любовник, на таен принц от приказките, на рицар на сърцето й, който щеше да узнае най-съкровените му тайни. И това, че го видя изведнъж пред себе си, в тази трескава атмосфера, накара кръвта й диво да нахлуе в главата и тя се замая и изчерви, докато го гледаше, без да може нито да помръдне, нито да проговори, тъй като невярващите й очи се бяха впили в него.
Независимо от това, че беше седнал и наполовина скрит от масата, Аманда веднага разбра, че е висок, широкоплещест, силен и решителен. За това можеше да се съди по твърдо стиснатите зъби, по квадратните му челюсти, по интригуващата трапчинка в средата на брадичката му, по упоритата извивка на строгите му, но сочни устни, по пронизващия поглед на зелените му очи, които я преценяваха, докато той продължаваше да мълчи.
Изчервяването на Аманда веднага предопредели преценката му за нея: или жената беше виновна за нещо, или беше прекалила с ружа. Тъй като все още не знаеше какво иска тя, Грант можеше единствено да предположи, че брат му по някакъв начин се е забъркал в поредния скандал, а също и жената, която стоеше пред него.
В този случай обаче едва ли би могъл да хвърли обвинението единствено върху Тед. Жената беше красива, дългокрака и щедро надарена. В нея имаше нещо екзотично. Може би за това впечатление допринасяше деликатната структура на лицето й, фините скули и лъскавата абаносовочерна коса или може би големите й, леко извити нагоре, сини очи, които изглеждаха толкова невинни и в същия момент — толкова видели (като тези на Ева, преди да откъсне ябълката от райската градина). Леко треперещите й пръсти бяха изящни; внимателно изпилените, дълги и добре поддържани нокти бяха лакирани с подходящ цвят за яркочервената й рокля, която прилепваше на гърдите й като втора кожа; изключително високите токчета на обувките караха краката й да изглеждат невероятно дълги. Тя наистина беше много привлекателна, макар че определено не беше дама. Нито пък облечена като такава.
Ето защо за Грант тя беше виновна за нещо още преди да знаеше за какво да я обвини. В каквато и лудория да беше въвлякла Тед, щеше да разбере, че Грант не е толкова наивен, колкото по-малкият му брат. За каквото и да ставаше въпрос, той ще я надхитри и ще я накара да побегне с изкусителната си опашчица, завряна между краката, без да успее да получи нищо.
Докато той мълчаливо я преценяваше, Аманда едва не припадна в краката му от прехласване. Това би шокирало всичките й приятели. Те определено не биха очаквали подобно нещо от обикновено разумната Аманда, която обаче сега срещаше мъжа, който караше сърцето й да бие силно.
Най-накрая той заговори:
— Чалмърс ми каза, че настоявате да говорите с мен за брат ми, мис… Сайтс, нали?
Тонът му беше властен и обиждащ и ефектът, който възпроизведе, беше като от лек шамар по бузата, но това я накара да се съвземе и да си спомни за своята цел. Този мъж може да имаше лице и тяло на бог, но доста неща му липсваха в държанието. Мобилизирайки всичките си вътрешни сили, Аманда отговори със същия студен глас като неговия: