— Да, Аманда Сайтс, и тъй като изглежда, че живеете тук, считам, че това, което имам да кажа, засяга и двама ни.
— О! — тъмните му вежди се повдигнаха високомерно, а той продължи да я преценява. — Икономът ми ме информира също така, че сте пристигнали и сте довлекли всичкия си багаж. Смятате да се нанесете направо, така ли?
— Всъщност, да — каза тя.
Тъй като разбра, че от този аристократичен кретен напразно би чакала покана да седне, тя издърпа един стол и седна до масата.
— Смятате ли, че ще мога да вечерям, докато говорим? Цял ден пътувах. Изморена съм, гладна съм и в момента не съм в настроение, а една вечеря и гореща баня биха ме освежили.
И погледите им, и решителността им се сблъскаха в търсене на надмощие, докато накрая Гарднър повдигна рамене, подари й една ледена усмивка, пресегна се и позвъни с едно малко сребърно звънче, сложено от едната страна на чинията му. Отново настъпи тишина. Единственият звук беше този от тиктакането на часовника над камината. Когато един слуга се отзова на повикването, Гарднър му нареди:
— Ако обичаш, сложи още едни прибори за мис Сайтс и й донеси нещо за ядене.
— Благодаря — каза Аманда със стиснати устни.
Той отново повдигна рамене.
— Семейството ми винаги е било известно с гостоприемството си — той натърти последната дума, като почти я изръмжа. — Какво ще кажете за едно питие, докато чакате вечерята?
— Да, благодаря.
Грант стана, наля малко вино в една чаша, постави я пред нея и отново седна на мястото си.
— А сега — заяви той, като отпи от чашата си, — хайде да се заемем с проблема. Колко искате?
Аманда премигна, не съвсем сигурна, че е разбрала този тъп въпрос, но сигурна, че е нещо неприятно. Е, щом той ще се отнася по такъв начин, така да бъде. Тя се подготви да защитава правата си.
— Всичко — отговори тя спокойно, а лицето й не трепна.
Той почти се задави при думите й.
— Всичко от кое? — отвърна той, като привидно спокойното му изражение се замени с гневно. — Какво ти обеща брат ми срещу твоите услуги? Къща? Дрехи? Скъпоценности? Безгрижен живот като негова любовница? Какво точно? — попита той грубо.
Тя изобщо не беше изненадана от прибързаните му предположения, след като цял живот беше чувала подобни неща. Но побесня от това, че той се осмеляваше да се отнася с такова превъзходство към нея само заради положението си и външността си.
— Той ми обеща „Мисти Вали“. „Всичко, заедно с конюшните“, както щедро заяви самият той.
Грант не можеше да повярва, че тази жена е толкова нагла. За бога, тя беше направо безсрамна! Идва в дома му с някакви абсурдни искания! Очите му се плъзнаха надолу по ръката й, която беше на масата.
— Не виждам халка, мис Сайтс — каза с подигравателна усмивка той. — Очевидно Тед не е бил толкова очарован от вашите прелести, та да си загуби ума и да се ожени за вас. А това е единственият начин, по който можете да докопате в ноктите си някой квадратен сантиметър от „Мисти Вали“. Но дори и тогава щях да успея да анулирам брака ви и щяхте да си съберете багажа, съжалявайки за всичките си хитри планове, които сте кроили. Ако сте бременна и ако успеете да докажете, че детето е на Тед, ще се погрижа той да плаща необходимата издръжка, и то единствено заради детето. Но дотук свършва щедростта ми. Когато приключите с вечерята, ще изпратя някой да ви закара обратно в града.
Очите на Аманда проблясваха като саби, докато тя се опитваше да се придържа към поведението си досега и да преглътне псувнята, която й беше на устата, и полагаше усилие да си напомня, че трябва да се държи като дама.
— Това няма да бъде необходимо, мистър Гарднър. Аз дойдох тук, за да остана. Вижте, не съм тук, за да предявявам претенции, породени от някаква романтична връзка — тя млъкна за момент и след това добави злъчно: — Брат ви не беше омаян от мен, а от играта на покер с високи залози на борда на „Царицата на хазарта“ миналата седмица. Когато загубите му драстично нараснаха, той отчаяно заложи фермата за коне и я изгуби. Аз я спечелих. И сега съм новата собственичка на „Мисти Вали“ — преди Грант да успее да осмисли невероятното й изявление, тя бръкна в чантичката си и извади писмо, върху което беше написано името на Грант. — Това писмо до голяма степен ще обясни нещата. Тед ми каза да ви го донеса, тъй като очевидно няма намерение да се върне и да застане лице в лице с вас.
Слепешката, като човек, обзет от кошмар, Грант пое писмото от нея. Отвори го безмълвно и започна да го чете — загорялото му лице най-напред пребледня, а след това кръвта отново нахлу в него, след като той узна жестоката истина.