— По дяволите, Тед! — промърмори с присвити устни, без да осъзнава, че говори на глас. — Глупак! Безмозъчен идиот! Виж докъде ни доведе този път безразсъдството ти. Как можа да направиш такова нещо?
— Ако ще представлява някакво успокоение за вас, брат ви се чувстваше ужасно, когато загуби наследството си — подхвърли Аманда. — Беше толкова объркан, че ако не беше приятелят му, мистър Уидмарк, страхувам се, че щеше да се удави. Едно е сигурно: той не искаше да ви съобщи сам тази лоша новина.
— Къде е той сега? — попита дрезгаво Грант, като все още внимателно се вглеждаше в трудно разбираемия почерк на брат си, който никога не би могъл да сбърка.
— Нямам никаква представа. Слезе от парахода в Сейнт Луис, но изобщо не знам къде е отишъл след това.
Грант вдигна глава и прониза Аманда с поглед, изразяващ истинско отвращение.
— Как го направихте? — изръмжа той. — Напихте ли го, че да не разбере какво залага? Или го омаяхте с тези големи сини очи? Белязали сте картите? Сменили сте тестето? Как?
Мимолетното й съчувствие се превърна в злъчен гняв. Тя отвърна на предизвикателния поглед и каза с леден глас:
— Никога през живота си не съм мамила на карти, а и изобщо не беше необходимо за брат ви, тъй като той е най-лошият играч на покер, който някога съм виждала. Тъй че не се опитвайте да стоварите вината на някой друг, вместо на него. Всъщност аз се опитах да го убедя да не прави такава глупост. Бяхме седем души на масата и всеки би могъл да потвърди моите думи, включително и мистър Уидмарк, който е ваш съсед, доколкото знам. Вижте, разбирам гнева ви и ви съчувствам за невероятния шок, че сте загубили дома си, но не съм длъжна да търпя обидния ви език. Ако смятате, че можете да преодолеете враждебността си към мене, аз наистина бих имала желанието да ви задържа като надзирател, ръководител — какъвто и да е — тъй като много малко знам за това, как се ръководи ферма за коне, но…
Саркастичният смях на Грант изведнъж прекъсна възмутената й реч.
— Ох, каква жена! Ама вие наистина сте супер! — възкликна той иронично. — Но, както изглежда, аз не съм единственият, който ще бъде изненадан. Рискувайки да разбия красивите ви мечти, трябва да отбележа това, което моят брат очевидно е пропуснал да спомене. Тед притежава само едната половина от „Мисти Вали“, а аз — другата.
— Какво? — очите на Аманда се разшириха от учудване.
— О, да! — увери я той, като устните му се бяха изкривили саркастично. — Според завещанието на баща ни, имуществото беше разделено наравно помежду ни. Тъй че, мис Сайтс, вие не сте чак толкова преуспяваща, колкото си мислите — и без да прикрива гнева си, с предизвикателен жест към обрата на съдбата, която ги беше събрала сега, и то по такъв начин, той вдигна чаша в чест на Аманда: — Наздраве за най-отвратителната връзка, която някога е съществувала между хора или животни. И дано Бог е милостив да бъде кратковременна, тъй като няма съмнение, че ще е неприятна — той ядосано изпи питието си на един дъх, стана, закрачи към вратата, възнамерявайки да напусне стаята и да се освободи от присъствието й колкото е възможно по-бързо. Преди да излезе, още веднъж я погледна навъсено: — Ако бях на ваше място, нямаше да се разполагам така, мис Сайтс. Всъщност всичко би приключило по-бързо, ако не си правите труда да разопаковате багажа си. Няма да останете толкова дълго, че да измърсите и един чифт чаршафи.
— Бихте ли се обзаложили за това, като заложите своята половина от фермата? — стрелна го тя с отговора си. Гордостта й беше засегната и очите й бляскаха.
Погледът му се плъзна по нея с подчертано презрение.
— А вие, мис Сайтс, с какво бихте ми отговорили на свой ред? С изкушаващото си тяло, може би? — преди тя да успее да отговори на обидата, той се присмя безмилостно: — Няма значение, скъпа. Може да ти плащат доста за услугите, но за мен те не представляват интерес.
Стъпките му бяха последвани от гневния й вик, а също и от чашата й за вино, която се разби в рамката на вратата и се разпръсна на блестящи късчета точно над мястото, където той беше стоял миг преди това.
Войната беше обявена.
ГЛАВА ТРЕТА
Грант остави Аманда да се оправя както може, взе със себе си бутилка уиски и отиде в кабинета си. Там, в пълно уединение, той унило се разположи зад бюрото и продължи да ближе пресните си рани. В действителност той не знаеше кого по-скоро би удушил — безразсъдния си, незрял брат или тази проститутка от параходите, която в момента вечеряше на неговата маса и пиеше неговото вино и която скоро щеше да си спи удобно в една от стаите за гости на горния етаж.