Той не се и съмняваше, че нахаканото й държание щеше да накара слугите да изпълняват заповедите й, независимо от всички възражения срещу нейното натрапчиво присъствие и очевидната й липса на възпитание. Тя щеше да се отнася с пренебрежение към Чалмърс въпреки всичко, а той беше единственият, който можеше да се справи с такава нежелана измет. Грант също така подозираше, че тя щеше да избере най-хубавите стаи за себе си — всички други, освен господарския апартамент, разбира се, който беше негов. Само мисълта за присъствието на тази жена в дома на фамилията му, за крещящите й дрехи, които щяха да висят в някой гардероб, избран от обичната му покойна майка, за това, че ще спи в легло, пазено само за най-изтънчените и най-изисканите гости, беше достатъчна да го накара да стисне до болка зъби, потискайки желанието си да изхвърли през вратата и да рита по малкия апетитен задник тази отвратителна проститутка, докато се върне там, откъдето е дошла.
Е, той щеше да направи точно това възможно най-скоро веднага щом намереше изход от тази отвратителна бъркотия. С дълбока и тежка въздишка Грант си наля още едно питие и се настани по-навътре в излъсканата кожа на стола си, като този път насочи мислите върху брат си.
На двадесет и три годишна възраст, само три години по-малък от Грант, Тед беше все още момче във всяко едно отношение, когато трябваше да поеме върху себе си отговорността за ръководенето на семейния бизнес. Кръстен Теодор Чадуик Гарднър, на своя прапрачичо Тео, всеизвестната черна овца на семейството, Тед сякаш бе предопределен да следва пътя на своя праотец. По-малкият син на едно от най-влиятелните семейства в Кентъки, чиито корени биха могли да се проследят чак до английското кралско семейство, Тед, със своите безвкусни шеги и необмислени постъпки, прояви склонност да разрушава постигнатото с усърдна работа и постоянство от поколения наред. Той беше едно голямо дете, чиято усмивка би могла да разтопи и най-студеното сърце и който винаги се втурваше в живота с главата напред, без да мисли за последствията.
За последните десет години Грант го беше отървавал от толкова много неприятности, че изобщо не искаше да си спомня: като се започнеше с краденето на ябълки от градината на съседа и с това, че едва не подпали плевнята по време на първия си опит за пушене и се стигнеше до бурните пирове с приятели, които по някакъв начин винаги се измъкваха. Той трябваше да урежда сметките с разгневени кръчмари, да успокоява ядосани фермери, да плаща на надеждни млади проститутки, дори да подмени една кобила, спечелила състезание, след като Тед й беше счупил крака, яздейки я по време на буря.
„Може би е моя вината, че стана такъв, макар че, Бог ми е свидетел, се опитах да направя всичко възможно, за да му бъда и брат, и баща.“ Така си мислеше Грант, докато се опитваше да разбере поведението на брат си и къде той самият беше сгрешил във възпитанието му. „Може би, ако имах повече време, ако бях по-строг с него или по-търпелив, ако татко беше жив, Тед би могъл да разбере и да се научи да приема нещата по-сериозно.“
Момчетата на Гарднърови бяха на петнадесет и дванадесет, когато техните родители бяха убити. По ирония на съдбата те бяха застреляни при шумното честване на края на Гражданската война. По време на тържеството, открито в Лексингтън, докато танцували валс, един случаен куршум, изстрелян от развилнял се пияница, минал първо през тялото на Харолд, а след това и на Алис. Те умрели прегърнати.
Макар че беше само на петнадесет, през тази нощ Грант стана мъж. От този ден нататък той пое на раменете си бремето да ръководи фермата и да отгледа Тед, като упорито отказваше да продаде имуществото, да се пренесе да живее при съчувстващи му роднини или да се раздели с по-малкия си брат. Той приемаше съветите на доверени приятели, като им позволяваше да му помагат в наемането на опитна работна ръка, компетентен ръководител на фермата и счетоводител, които да се грижат за по-заплетените неща, които баща му преди беше поел върху плещите си и с които Грант беше все още твърде млад да се справя сам. Той се вслушваше в съвети за фуража и за нови техники за трениране на конете, като събираше, както той се изразяваше, различни предложения с практическо приложение. Той продължаваше да учи и караше и Тед да прави същото, работеше по цял ден, а понякога и по цяла нощ, стремейки се да постигне отлични резултати и всички цели, които си беше поставил.
А сега не можеше да направи нищо друго, освен да се чуди дали не беше сгрешил, като не прати брат си да живее при братовчедите им или пък да учи в училище, където всичките му лоши наклонности щяха да бъдат пресечени още в самото начало. Но това беше грешка от миналото и сега Грант трябваше да се справи с печалните резултати от нея, оформени като Аманда Сайтс — една комарджийка, измамница и уличница, красива и чернокоса, една порочна жена с лице на ангел, с тяло на куртизанка и коварна като дявол.