Като се постара да се усмихне любезно и да потисне желанието си да удуши съпругата си пред всички тези свидетели, Грант влезе в стаята.
— Какво става тук, дами? Сборище на бъдещи комарджийки? Да не би да възнамерявате в скоро време да оберете нищо неподозиращите си съпрузи?
— О, това би било чудесна идея! — каза Мейбъл Търнбул. — Колко мило, че ни го подсказахте, Грант.
— Да — съгласи се и друга жена. — Това направо би подлудило Удроу.
— Кажете ми — продължи Грант, като спря зад стола на Аманда и стисна с ръка рамото й така, че да разбере, че е недоволен от последната й беля — какво е станало, че така изведнъж решихте да играете покер? Това е най-абсурдното нещо, което съм чувал напоследък.
Мисис Лелен му каза:
— Шт! Успокойте се, момчето ми. Спокойно. Прекалено дълго тази игра беше само за вас, джентълмените. Бяхме любопитни да разберем защо толкова ви привлича и вашата очарователна съпруга и снаха ви бяха така добри и ни просветиха.
— Разбирам — каза иронично Грант. — Само внимавайте да не ви оберат до последния цент и да не ви изпратят да си ходите пеш — той тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато го обезпокои, една друга мисъл и като се обърна към тях, попита: — Искам да разбера от чисто любопитство каква ще бъде следващата ви приумица.
— Добре — каза Бетси, — ако имахме рулетка, можехме да ги научим и на това. Мога да се закълна, че няма по-вълнуващо нещо от звука, който издава топчето във въртящата се рулетка. Може би и дрънченето на заровете. Винаги са ми навявали приятни мисли.
— Може би порочни мисли, Бетси — подхвърли той, като я погледна направо в очите.
— Хайде да бъдем честни, Грант, и да не извъртаме нещата — каза тя и той се изненада, че явната му враждебност към нея не я беше засегнала. — Знам, че си мислиш, че съм алчна за пари, и ще ти кажа, че имаш това право. Както и аз имам право да те смятам за един надут глупак, но това изобщо не ме кара да не те харесвам. Странно, нали? — добави тя, като се усмихна доволно, тъй като няколко от дамите се опулиха при думите й, а другите започнаха да се кискат, прикривайки лицата си.
Грант побърза да излезе от стаята, като реши, че това е най-доброто, което може да направи, преди да си е отворил устата и да е обидил повечето от тях. Би трябвало да знае, че не може сам да се справи с четиринадесет жени и с непрестанно плещещите им уста.
Той чу как картите отново се размесиха, раздадоха се и играта продължи. Също така чу и пискливия глас на Мейбъл Търнбул:
— Бити сте, момичета — заяви тя. — Имам валета.
Същата вечер, като остана насаме с жена си, Грант каза:
— Ти си най-коварната, най-подлата жена, която някога се е раждала! Мога да се закълна, Аманда! Всеки път ти ме изненадваш с по нещо! Какво си намислила? Да научиш тези жени да играят покер? — докато говореше, той се събличаше и се приготвяше за сън.
— Както баща ми казваше: „Щом не можеш да ги победиш, съюзи се с тях или ги накарай те да се съюзят с теб.“ Точно това и направих и успях. Дори научих, че Дарси е напуснал града миналата седмица и е заминал за Бостън. Ще работи в някаква адвокатска кантора. Тъй че, изглежда, той не е нашият виновник.
— Не съм си мислил, че е той, но нямаше кой друг да обвиня — призна си Грант, като си свали ризата и я хвърли на един стол. Тъй като все още й беше сърдит, той седна в края на леглото и я погледна намръщено. — Изобщо ли не те притеснява фактът, че ти, Бетси и онези устати жени ме направихте на глупак днес?
— Ти сам се държа като глупак, скъпи — каза му тя тихо, като се пресегна и го хвана нежно за ръката, доближи дланта му към устните си и я целуна нежно. — Независимо къде — в картите, в живота — ти все се придържаш към установени правила, Грант. Някои може да не спазваш, други може да заобикаляш, но има такива, пред които трябва да отстъпваш. Понякога трябва да действаш, понякога трябва да си траеш. Всеки добър играч знае кога какво да прави. Понякога се случва така, че трябва да излезеш от играта, макар че вече си я започнал. Просто си надценил възможностите си, това е всичко.
Днес ти беше сам, а ние много — продължи тя да обяснява, като през това време масажираше врата и раменете му. — След това направи грешка, като обиди Бетси, защото се опита публично да я унижиш. Ти започна пръв, скъпи, и не можеш да й се сърдиш, че и тя ти отвърна. Освен това, ако ти е убягнало от вниманието, и ние бедните имаме толкова достойнство, колкото принцесите и не бихме се оставили някой да потъпква чувствата ни.