„Е, тук няма да мине със своите трикове — зарече се твърдо Грант. — Утре сутринта първо ще отида в града, за да проверя дали нейните претенции са законни или не.“
Като присви очи и погледна напред, сякаш я виждаше в спалнята й на горния етаж, той измърмори:
— Чудя се колко ли глупаци си оплела в мрежата си, ти, алчна, ненаситна вещице! Този път няма да ти е толкова лесно, защото тук има един мъж, който възнамерява да те победи, като използва собствените ти мрежи, без значение на каква цена и за колко време.
Сметките на Грант излязоха криви още от самото начало. Главата му тежеше като камък, когато се събуди още преди да се разсъмне, тъй като го извикаха спешно в обора за бременни кобили. Чудната Мери, една от спечелилите награди, имаше трудности при раждането на жребчето. С помътнели очи, псувайки се, че предната вечер се беше отдал на пиянство, Грант се домъкна до обора, където намери още две кобили да раждат. Денят обещаваше да бъде тежък и труден. Нямаше да има време за каквото и да било друго, освен за пътуване до Лексингтън, за да се консултира с адвоката на семейството.
Междувременно, изморена от пътуването, Аманда си спеше необезпокоявана от нищо. Тя беше свикнала да стои до късно, докато беше на парахода, а също така и да става късно сутрин, тъй че мозъкът й подсъзнателно се придържаше към обичайното си разписание, като не позволяваше на нахлуващите в стаята й шумове да я събудят. Докато работниците си викаха един на друг в обора и целият персонал се суетеше нагоре-надолу из коридора, тя се сгуши още повече в завивките и продължи да спи.
Беше почти обед, когато най-после тя се събуди и чак след няколко минути съненият й мозък започна да функционира достатъчно добре, за да си спомни къде точно се намира и защо. Когато си спомни, по лицето й се плъзна усмивка и тя със задоволство притисна ръце към гърдите си.
— О, да! — възкликна с въздишка на пълно удовлетворение, докато обхождаше с поглед красивата стая и елегантната мебелировка. — Да, Аманда, скъпа, мечтите наистина стават реалност!
Леглото с балдахин, върху което лежеше, беше огромно в сравнение с малката койка, която тя имаше на разположение на борда на „Царицата на хазарта“. Всъщност цялата стая беше повече от три пъти по-голяма от тези, в които беше живяла. Въпреки че беше мек като облак, пухеният дюшек не беше хлътнал в средата като този, на който някога спеше. Възглавниците бяха пухкави, чаршафите — бели като сняг; жълтооранжевият цвят на завивката беше в тон с този на завесите, балдахина и покривката с набор върху тоалетката на другия край на стаята.
Всички мебели бяха от най-доброкачествен дъб, с много внимателно изрисувани листенца и жълъди на бордюра на тоалетната масичка, на горното и долното табло на леглото и над вратите на големия гардероб. От двете страни на леглото беше поставена по една етажерка, върху която имаше покривчица с волани, а върху нея — лампа с два глобуса с малки ангелчета по края на матираното стъкло. В долния край на леглото се намираше голяма ракла, а в ъгъла на стаята, до гардероба — параван от рисувана коприна. До него стоеше високо огледало с дъбова подвижна рамка, леко наклонено навътре, като по този начин отразяваше част от кафяво-оранжевите багри на персийския килим, който беше постлан в средата на стаята.
Вратата на едната стена на стаята — Аманда вече знаеше — водеше до малка тоалетна, оборудвана с вана, направена от мед и с дъбова поставка, върху която имаше кана и купа. Нощното гърне беше умело скрито под един стол с кръгъл отвор в по-долната от двете, свързани с панти, седалки, а по-горната имаше възглавница и подходящ плат, който падаше около четирите крака на стола, но все пак не се скриваше предназначението му.
Това беше такъв лукс, какъвто Аманда никога преди не беше виждала, и тя едновременно беше очарована и изпитваше страхопочитание към него, без да може да повярва на внезапното си благополучие. Не можеше да повярва, че Тед Гарднър беше толкова глупав да рискува всичкото това богатство и този комфорт, та било и половината от него, заради нещо толкова несигурно като играта на покер. Когато предната вечер най-после заспа, след като буквално беше принудила прислугата да й приготви стая и топла вана, тя изобщо нямаше да се изненада, ако се събуди и открие, че всичко това е било само един прекрасен сън и че е отново на борда на „Царицата на хазарта“.