— За бога, Грант! — каза тя, пъшкайки. — Щом си изродил толкова много жребчета, то тогава ще можеш да изродиш и едно бебе. Не мога да разбера защо се паникьосваш.
— Ние говорим за моето дете, а не за някой проклет кон! — отвърна той. — Защо мислиш, че накарах Док Лоуел да стои неотлъчно до теб, докато раждаше Дани? За бога, Аманда, ако беше се случило нещо с тебе, направо щях да се побъркам!
Той я притисна до гърдите си и я пусна единствено за да я постави в каретата. Като седнаха, сложи главата й на коленете си. Последва друга болка, която изтръгна дълбок стон от гърлото й.
— Изчакай още малко, скъпа — каза той тихо, като махна къдриците, паднали на челото й. — Скоро ще стигнем. Потърпи още малко. Дръж се здраво за мен. Аз ще те закрилям.
Когато стигнаха хотела, пръстите му бяха изтръпнали от стискането й. Те минаха през фоайето, като Грант даде разпорежданията си, на персонала, докато стигнаха до асансьора.
— Повикайте лекар! Или намерете акушерка! Донесете чисти кърпи и чаршафи! Недейте стоя така и не се пулете! Размърдайте се! Бързо!
Те наистина се разбързаха да изпълнят нарежданията, за което Аманда изобщо не беше се съмнявала. Ако не я болеше толкова много, сигурно щеше да й стане смешно.
— Дойде ти времето, скъпа — каза й той, като я настани в леглото.
— На мен? — каза ядосано тя. — Ти беше този, който се държа като разгонен жребец цяло лято, като някой от чистокръвните ти коне, които полудяват от желание! Ако можеше да си държиш панталоните закопчани и да изчакаш поне до есента или зимата… Ох! — малко по-късно, обляна цялата в сълзи, тя каза. — По дяволите! На всичко бих се съгласила, ако можеше ти да заемеш мястото ми сега!
Той се засмя.
— Няма начин, скъпа. А освен това не съм забелязал да се опитваш да ме държиш на разстояние от себе си и да чакаш до есента и зимата — каза той предизвикателно.
— О, я се скрий някъде! — когато той се дръпна от леглото, тя го хвана за ръкава. — Да не си посмял да ме изоставиш точно сега, Грант Гарднър! Направи си удоволствието и създаде това дете. Значи сега можеш да стоиш тук и да видиш как ще се роди!
— Просто отивам да донеса една влажна кърпа, скъпа, а също така и чиста нощница — увери я той.
Грант започна да я съблича и нареди на камериерките какво да правят, когато донесоха чистите чаршафи.
Погледът й беше замъглен и тя чуваше само гласа му и единствено докосването му я успокояваше. Тя разбра, че лекарят не е пристигнал. Когато започнаха последните напъни, Грант й помагаше със силните си, опитни ръце.
Първо се появи една космата топка от черна коса, след това последва едно дребно личице, което беше изкривено от плач, после рамене, гръб, малки ръчички и едно сбръчкано дупенце. Най-накрая се показаха крачетата и в ръцете на Грант се озова неговата дъщеря, която се въртеше и гърчеше, но беше прекрасна. Бебето, очевидно опърничаво като родителите си, започна да плаче високо, като показваше недоволството си от това, че беше излязло от топлия корем на майка си.
— Момиче е — прошепна той, като гледаше с обожание малкото създание пред себе си. Той нежно го избърса и го разгледа. Пръстите на ръцете и на краката бяха тънички, ноктите — съвършено оформени, устните — леко извити и приличаха на тези на Аманда, а невероятно дългите мигли се спускаха върху очи, които обещаваха да бъдат зелени като неговите.
— Тя има същата упорита брадичка, Манди. Взела е и дългите ти крака — каза Грант и гласът му трепереше от вълнение.
Той нежно постави бебето в ръцете на Аманда, която гореше от нетърпение да го види.
— Тя е очарователна! — каза Аманда. Гласът й беше едновременно уморен и радостен. — Ние правим много хубави бебета, Грант. Дали е така, защото те обичам?
— Или защото и аз те обичам, дори повече — отговори й той и я целуна по влажното чело.
Бяха решили, че ако се роди момиче, ще го кръстят Миранда, защото това име бе най-близо по звучене до техните имена. Дани беше кръстен на бащите им. Но като видя, че замрежените от плач очи на момиченцето приличаха на тези на Аманда, Грант се пресегна, докосна пухкавата косичка на бебето и измърмори тихо:
— Мисти! Ти си нашата безценна Мисти!
И така, в този момент те кръстиха дъщеря си. Беше едно малко чудо, че раждането на Мисти стана събитието на деня, а не спечелването на престижното състезание Белмонт Стейкс.
Дълги години след това, особено когато Грант започваше да се възгордява, Аманда никога не пропускаше да му напомни, че Тайнствената лейди, малката чистокръвна кобила, беше кръстена на нея и затова побеждаваше във всяко състезание. Същото се отнасяше и за Аманда. Тайнствена или не, тя също винаги беше първа и стана една много уважавана дама.