Но всичко беше истинско — приказно и истинско! Спалнята, къщата, фермата и парите й. Край на дългите нощи, прекарани в комар, усмивки и защита от похотливи развратници. Край на крещящите рокли и обувки, които й стискаха и заради които я боляха краката. Край на спестяването на всеки цент и долар с надеждата, че някой ден ще има една десета от това, което сега притежаваше. Сякаш някакво тежко бреме се стовари от раменете й, искаше й се да се смее, щастлива от това, че се е освободила от неговата тежест, да вика високо, да танцува от радост, че всичко това е наистина нейно.
Е, всъщност половината от него, припомни си тя бързо. Трябваше да се справи с Грант Гарднър, а той изобщо не прикриваше гнева си и презрението си към нея. Тя не го обвиняваше: беше естествено Грант да отхвърли всеки — било то мъж или жена, — който се появява изведнъж и предявява претенции към половината от семейното имущество.
Това я наведе на друга мисъл. Когато Гарднърови са ръководели заедно „Мисти Вали“, те сигурно са живели и заедно, като са делили всичко по равно. Сега тя и Гарднър би трябвало да обсъдят какво от всичкото ще бъде общо и как заедно ще ръководят бизнеса, съчетавайки интересите си. Дали той ще иска да я научи как се ръководи ферма? Дали ще я третира като партньор, ще й показва ли счетоводните сметки за проверка, ще се отнася ли към нея открито и честно, ще й засвидетелства ли поне малко уважение, или щеше да продължава да изпитва омраза и да проявява враждебност? Дали ще трябва да ръководи къщните неща, докато той се разправя с конете, отбягвайки я като безполезна и глупава жена? Щеше ли да продължи да се отнася към нея като с пропаднала жена и да я пренебрегва?
— Господи, не че се оплаквам — заяви Аманда гласно, отправяйки молитва към своя Отец, както си знаеше, — но това, че трябва да се оправям с Грант Гарднър е нещо, което не съм очаквала. Страхувам се, че той ще ми играе по нервите по всевъзможни начини и ако ти, Господи, би могъл да ми помогнеш и да смекчиш малко отношението му към мен, ще ти бъда безкрайно благодарна. А, и между другото — добави тя с палава усмивка, като скочи от леглото и се втурна към банята, — той е наистина страхотен!
Когато Аманда, след като привърши с тоалета си, слезе на долния етаж, закуската отдавна беше приключила и дори посудата от обяда се отсервираше. Като повдигна рамене и се усмихна, тя учтиво, но настоятелно поиска лека следобедна закуска, твърдо решила да не остави персоналът на Гарднър да надделее.
— Малко овесено брашно със сос и няколко намазани бисквити с масло ще бъдат напълно достатъчни — каза тя на изненаданата прислужничка, която почистваше масата. — И кафе, ако обичате.
Когато й донесоха закуската, тя попита:
— Случайно да знаете къде е мистър Гарднър?
— Да, мис. В родилното отделение.
— В родилното отделение?!
— Да, мис. Е, предполагам, че по-точно би било да се каже — в обора за раждане на жребчета, но това е мястото, където той беше през по-голямата част от нощта и сутринта — тъй като Аманда продължаваше да гледа учудено, тя продължи: — Това е мястото, където затварят кобилите, които ще раждат, и мисля, че тази нощ вече се родиха две жребчета.
— Разбирам. Но защо мистър Гарднър трябва да стои при тях? — попита Аманда, като леко сбръчка чело. — Имам предвид: необходимо ли е? Кобилите не могат ли сами да се справят с това? — продължи тя, като направи жест с ръка, върху която изпъкваха червено лакираните й маникюри.
Момичето поклати глава и се усмихна.
— Така ли мислите? Тук кобилите получават повече внимание, отколкото една родилка, бременна с три деца, би очаквала да получи. Те са ценни животни, мис Сайтс, кръвта и плътта на „Мисти Вали“ и мистър Гарднър държи да се грижат за тях възможно най-добре. Известно е, че с парите, похарчени за тях, се постигат превъзходните им качества.
Това, което каза прислужницата, даде материал за размисъл на Аманда, докато се хранеше. Както вече разбра, тя трябваше да научи много за отглеждането на конете. В това отношение беше ужасно невежа и без съмнение щеше да й е необходимо известно време, за да научи всичко.
Като си помисли, че най-доброто нещо, с което би могла да започне, е да прочете нещо по въпроса и като реши да отложи обиколката на къщата и имота за по-късно, Аманда приключи със закуската си и отиде да потърси кабинета на Грант. Със сигурност той имаше някои книги, в които се описват грижите по отглеждането на коне.
Няколко часа по-късно Грант влезе в личния си кабинет и видя Аманда разположена удобно в едно от двете кожени кресла пред камината. Беше събула обувките си на земята и седеше върху обутите си в чорапи крака, отворила една голяма книга в полата си, толкова увлечена в четенето, че изобщо не го чу и той се спря за момент да я погледа, преди да натрапи присъствието си. Челото й беше сбръчкано от съсредоточеност, устните й — леко отворени, крайчето на езика й се показваше между зъбите. Черната й коса се бе отпуснала от кока й от предната вечер и по врата и слепоочията й се спускаха къдрици. Тя беше облечена с яркозелена рокля, корсажът й, плътно прилепнал и дълбоко изрязан, разкриваше щедро горната извивка на млечнобелите й гърди. Начинът, по който се беше привела над книгата, правеше гледката да изглежда дори още по-съблазнителна.